Определение № 12401 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и във връзка с разпореждане от 14.10.2024 г. на председателя на шесто отделение на ВАС. Образувано е по частна жалба с вх. № 12942/23.08.2024 г. от Национално движение „Екогласност“, представлявано от заместник-председателя П. Троянски, чрез адв. А. Кашъмов, срещу определение № 8952 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7026/2024 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Към жалбата е приложен документ, удостоверяващ внасяне на държавна такса в размер на 70,00лв. Предвид горното и в съответствие с разпоредбата на чл. 235а АПК, с разпореждане от 18.09.2024 г. на председателя на шесто отделение на ВАС е указано на касационния жалбоподател, в 7 - дневен срок от получаване на съобщението, да довнесе по сметка на ВАС сумата 80,00 лв. за държавна такса, дължимият размер на която е 150,00лв. Със заявление от 04.10.2024 г. касационният жалбоподател е поискал освобождаване от заплащане на остатъка от държавната такса за касационното производство пред ВАС. Посочено е, че частната жалба е подадена от името на Национално движение „Екогласност“, което не разполага със средства в банковата си сметка, а първоначалната сума в размер на 70,00лв. е заплатена с лични средства на представляващия движението П. Троянски, който като пенсионер е затруднен да плати остатъка, както и да намери спонсор. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, приема искането за освобождаване от държавна такса за неоснователно поради следното: Според чл. 227, ал. 2 от АПК, приложим и в производствата по частни жалби съгласно препращането с разпоредбата на чл.236 АПК, държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. В разглеждания случай искането е направено от юридическо лице с нестопанска цел, т.е. от субект, за който не е предвидено основание за освобождаване от държавна такса. Видно е, че с приложимата разпоредба на чл. 227а, ал. 2 от АПК е уредена хипотеза, при която съдът може да освободи единствено физическо лице от внасяне на държавна такса, ако същото няма достатъчно средства да я заплати. Частният жалбоподател е юридическо лице, което макар и да не осъществява търговска дейност е извън кръга лица подлежащи на преценка за наличие на законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса. Същият не попада и в нито едно от основанията по чл. 83 и чл. 84 ГПК вр. с чл. 144 АПК. При това положение, съдът намира, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Финансовите затруднения на лицето, представляващо касационния жалбоподател, вкл. за намиране на спонсор, са без значение във връзка с предявеното искане. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,