Определение № 61 от 18.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 247/2010 г.

Производството е образувано по подадена от „В” ООД/ в ликвидация/, гр. К. касационна жалба срещу решение от 26.10.2009 г. по в.гр.д. № 332/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което оставено в сила решение от 27.02.2009 г. по гр.д. № 916/2007 г. на Кюстендилския районен съд за уважаване на предявения от Н. Х. И. отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ за недължимост на сумата 771.72 лв., съставляваща част присъдената главница за периода от 31.10.1998 г. до 28.09.2005 г. по гр.д. № 223/2006 г. и издаден изпълнителен лист на основание чл. 237, б.”к” ГПК/отм./, във вр. с чл.203 от Закона за водите, както и за сумата 319.91 лв. – лихва за забава. Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа основания за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281 ГПК, с искане за отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че произнасянето по спора е от изключително значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваемият интерес по всеки един от отделните обективно съединени искове е под 1 000 лева. Затова и с оглед изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният съдебен акт, който е предмет на подадената от „В” О. жалба, е извън обхвата на подлежащите на касационно обжалване решения. С оглед на тази констатация, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното пред ВКС търговско дело № 247/2010 год. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение