Определение № 5554 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, [населено място], със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу въззивно решение №306 от 19.03.2025 г. по гр. дело №383/2025 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба С. В. Г., [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІII г.о. констатира следното: С обжалванотото въззивно решение е потвърдено решение №4985/12.12.2024 г. по гр.д. № 15117/2022 г., на Районен съд – Пловдив, с което е обявена за недействителна клаузата на чл.5, ал.1 от Споразумение за поверителност от 26.04.2022 г. към трудов договор от същата дата. Въззивното решение е постановено по иск за обявяване недействителност на клауза от трудов договор на основание чл.74 КТ. Според разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не се присъждат претендираните деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, защото не е представен банков документ, удостоверяващ плащането. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.