Определение № 1042 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. А. С. срещу решение № 12 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 601/09 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касация “Н. ойл” ООД гр. П., Б. С. Ц., Д. Т. К. и Й. С. К. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 107 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 564/08 г. Районен съд гр. Л. е допуснал извършването на съдебна делба на дворно място от 330 кв. м. ПИ № 8783, кв. 93 по плана на гр. П. заедно с построените в имота жилищна сграда, шопрон и гараж, при квоти 5 000/10 000 части за Н. С., 2 724/10 000 части за Н. ойл” ООД, 709/10 000 части за Б. Ц. и 1 567/10 000 части за Д. К.. С обжалваното решение въззивният съд е изменил първоинстанционното решение в частта относно лицата, при участието е допусната делба, и в частта относно дела на Д. К.. Допуснал е делба при участието и на Й. К., като е образувал нов дял за Д. К. и Й. К. в размер на общо 1 567/10 000 части. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част. Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Действително, в жалбата е посочената съдебна практика, но след като не е формулиран правен въпрос решен противоречиво от съдилищата, тази практика не може да бъде свързана с решаващата дейност на въззивния съд, а от тук и да е основание за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът