Определение № 568 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2025 г.

С разпореждане от 26.01.2026г. съставът на ВКС е оставил без движение частна жалба на М. Д., подадена против определение № 5889/16.12.2025г. постановено по делото и е указал на страната в седмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса 15 лева. В предоставения от съда срок Д. е поискал да бъде освободен от заплащането на държавната такса и е представил декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на които да се направи извод, че няма средства за заплащането й. Според декларацията за материално и гражданско състояние, Д. не притежава никакво имущество, единственият му доход е инвалидна пенсия в размер 557,40 лева, а съпругата му, с която сключил брак през 2020 година, не получава доходи. Декларирано е, че молителят страда от множество заболявания и е с призната нетрудоспособност. Заявено е, че е регистриран като едноличен търговец ЕТ „Снемо Марс –М. Д.“- „без доходи и на загуба от 10 години“; че не притежава дялове и акции в търговски дружества и не получава дивиденти; източникът на средства за издръжката му са „заеми и пари от роднини“. Върховният касационен съд чрез справка в Търговския регистър установи, че молителят притежава дялове в множество търговски дружества на част от които е управител; част от дружествени дялове са на значителна стойност, включително като се съобразят и апортираните три недвижими имота в две от дружествата. При тези служебно установени обстоятелства, при липсата на медицинска документация в подкрепа на декларираните множество заболявания и на решенията на ТЕЛК и като съобрази размерът на дължимата държавна такса-15 лева, съдът намира, че молителят разполага с необходимите средства да я внесе. Предвид това не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК М. Д. да бъде освободен от задължението за внасяне на 15 лева държавна такса за разглеждане на подадената от него частна жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение: