Определение № 1045 от 03.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. С. С. и Р. С. Г. от[населено място] против решение от 12.06.2009 год. по гр.дело № 638/2008 год. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.07.2008 год. по гр.дело № 414/2008 год. на Районен съд Дупница и касаторът И. С. е изключен, като съделител, по отношение на допуснатия до делба недвижим имот. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и настояват за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че „недопускането на извършване на съдебна делба, по отношение на съделител, на който съдебен изпълнител неправилно е изнесъл на публична продан и възложил на взискателя дял по-голям от този, който притежава към момента на публичната продан, е съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, тъй като от правилното разрешаване на този въпрос ще се обуслови изхода на настоящето производство и на бъдещи такива”. Ответникът по касационната жалба П. П. В. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по смисъла на цитираните от касаторите хипотези на процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните съображения: за да изключи от делбата съделителя И. С., въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че той не е съсобственик в делбения имот, защото притежаваните от него идеални части, в размер на 3/6 са били отчуждени от него, с възлагането в собственост на взискателя по изп.дело № 307/2002 год. Обсъдено е като неоснователно възражението на касатора И. С., че към момента на образуване на изпълнителното дело е имал само 1/6 ид.ч. от имота и само тази част е могла да бъде предмет на публичната продан, защото е мотивиран извод, че обема от права на длъжника следва да се преценяват към момента на възлагането в собственост на взискателя, към който момент длъжникът С. е притежавал 3/6 ид.части. Идеалните 3/6 части са придобити по силата на извършената публична продан от другият съделител в делбата П. В., затова делбата е допусната между него и съсобственика на останалите идеални части Р. Г., а касаторът И. С. е изключен от делбата, поради отсъствие на права на съсобственост в делбения имот. Поставеният от касаторите правен въпрос, изразяващ се в неправилност на публичната продан и възлагателния протокол от 18.03.2005 год., съгласно който е възложена в собственост на П. П. В. 4/6 идеални части от втория етаж от двуетажната жилищна сграда, намираща се на [улица] в[населено място] не е от значение за изхода на конкретното дело и не е формирал решаващата воля на съда, зачитайки обема от права, притежавани от касатора С. и равняващи се на 3/6 ид.части, придобити в хода на изпълнителното производство, след смъртта и на баща му. Само този обем от права взискателя е могъл да придобие, вместо определения по-голям обем, съгласно възлагателния протокол от 18.03.2005 год. По изложените съображения, след като соченият от касаторите материалноправен и процесуалноправен въпрос не е имал значение за изхода на конкретното дело, което е общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, доводите им, че правилното му решаване ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото са неоснователни и неотносими към процесуалната разпоредба на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.