Определение № 322 от 15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1385/2017 г.

Производството е образувано по молба на [фирма], [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 16.02.2017 г., постановено по а. д. № 6/2017 г. на арбитър ad hoс Г. Т. И., чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20177830400222 на ЧСИ И. Ч., рег. № 783 с район на действие – района на Софийски градски съд. Настоящият състав намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед обстоятелството, че обезпечаването на исковете за отмяна на арбитражни решения е предмет на специална регламентация в чл. 48, ал. 2 ЗМТА, същото не може да бъде извършено по реда на чл. 389 и сл. ГПК за обезпечаване на другите искове. Поради това, не следва да бъдат преценявани предпоставките за допускане на обезпечение, предвидени в тези разпоредби. Следва да се отбележи, че дори и молбата да бъде квалифицирана като такава по чл. 48, ал. 2 ЗМТА, същата отново е неоснователна. Съгласно тази норма, спиране изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска само от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. От систематичното място на посочената норма, а именно – след ал. 1 на същия член, установяваща преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на арбитражно решение, се налага извода, че спиране изпълнението като обезпечителна мярка може да бъде допуснато само ако такъв иск вече е предявен, но не и за бъдещ иск. Поради изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение