Определение № 254 от 02.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1513/2016 г.

ВКСII търговско отделение02.11.2017reporting judge Николай Марков

Ruling

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№1513/16 г. на ВКС, ТК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ЗД [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№850/2001 г. по описа на СГС, I ГО, поради противоречието му с влязлото в сила решение №136 от 30.08.2013 г. по т.д.№1015/2010 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Образувано е по молба на ЗД [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№850/2001 г. по описа на СГС, I ГО, поради противоречието му с влязлото в сила решение №136 от 30.08.2013 г. по т.д.№1015/2010 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. С определение от 06.10.2016 г. производството по делото е спряно до постановяване на ТР по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса дали идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 е налице, когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид, че на 31.07.2017 г. е постановено ТР по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, намира че производството по делото следва да бъде възобновено. Съгласно дадените в т.5 от визираното ТР разяснения, за да са налице предпоставките на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, следва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. С оглед изложеното и тъй като в процесния случай, влезлите в сила съдебни решения, противоречието между които според молителя представлява основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, са постановени между различни страни, твърденията за наличие на посоченото основание не се явява надлежно, а молбата за отмяна се явява недопустима и следва се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Cited provisions

3