Определение № 10378 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. К. Д. (в качеството ѝ на бивш управител на „Карван ЕООД – в несъстоятелност”), подадена чрез пълномощника адв. Г. Амуджиев, срещу Определение № 1633/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1268/2024 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 10831/18.07.2023 г. по описа на АС-Варна, подадена против Определение № 1837/27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1079/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, и образуваното съдебно производство е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който лицето няма правен инетерес от оспорване. Счита, че с влизане в сила на процесния ревизионен акт ще бъде ангажирана отговорността на управителя по реда на чл. 14 и сл. от ДОПК. В тази връзка намира за приложими разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 270, ал. 3 от ГПК. Искането е за отмяна на оспорваното определение и за произнасяне по съществото на спора, като бъде обезсилен процесният ревизионен акт, а в условията на евентуалност – отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, като съображенията за това са следните: С Определение № 1633/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1268/2024 г. по описа на ВАС, което се атакува пред настоящата съдебна инстанция, съдът е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 10831/18.07.2023 г. по описа на АС-Варна, подадена против Определение № 1837/27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1079/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, и образуваното съдебно производство е прекратено. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел за установено следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано във връзка с подадена жалба срещу Ревизионен акт № Р-03000322003641-091-001 от 10.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, като е образувано адм. дело № 1079/2023 г. и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.06.2023 г. Преди първото заседание по делото, с Решение № 212/16.05.2023 г. по т.д. № 29/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е прекратено производството по несъстоятелност на „Карван“ ЕООД и дружеството е заличено от Търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ на 06.06.2023 г. С Определение № 1837/27.06.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Карван“ ЕООД срещу ревизионния акт и производството е прекратено. Частната жалба против Определение № 1837/27.06.2023 г., с която е сезиран ВАС и е образувано адм. дело № 1268/2024 г., е подадена от К. К. Д. в качеството ѝ на бивш управител на „Карван ЕООД – в несъстоятелност“. Съдът е изложил мотиви, че Д. е лице без правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, тъй като ревизионният акт е издаден по отношение на „Карван“ ЕООД, което прави подадената частна жалба недопустима на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 от АПК. Изложени са правни съображения, че евентуалното ангажиране на отговорността на управителя на дружеството по реда на чл. 19 от ДОПК не е основание да се приеме, че същият има право да обжалва на собствено основание издадения ревизионен акт на заличеното дружество. Определението е валидно, допустимо и правилно. Търговското дружество с ограничена отговорност отговаря за своите задължения, включително данъчните, до размера на капитала си. След заличаване на дружеството по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ то няма правоприемник, който да поеме неговите задължения, а самото прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на търговското дружество се осъществява поради липсата на достатъчно имущество не само за покриване на задълженията му, но и за покриване на разноските в производството по несъстоятелност. Тази процедура се прилага, ако в едногодишния срок след вписване на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството от кредитор. НАП следва да е била уведомена за образуваното производство по несъстоятелност съгласно чл. 78 от ДОПК, съответно е могла да встъпи в производството, съгласно разпоредбите на ДОПК, включително с правото по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, в който смисъл е разполагала с правото да защити интересите си по отношение на установените с ревизионния акт задължения. В този смисъл Д. не би могла да бъде привлечена за същите, поради което изводът на съда за липса на правен интерес от оспорване е законосъобразен и обоснован. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда досежно евентуалното ангажиране отговорността на Д. по реда на чл. 19 и сл. от ДОПК. Неоснователно и некореспондиращо с правната уредба е твърдението, че недопускане обжалването на ревизионния акт от Д. след заличаване на дружеството, чийто управител е била, има за автоматичен правен резултат сдобиване с качеството задължено лице по чл. 14 и ангажиране отговорността ѝ за задълженията, установени с Ревизионен акт № Р-03000322003641-091-001 от 10.01.2023 г. Както вече бе посочено, търговските дружества отговарят за своите задължения, включително данъчните такива, до размера на капитала си. Предвиденият в чл. 19 и сл. от ДОПК ред е особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, и съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. Това означава, че отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в ТР № 5/29.03.2021 г. по тълк. дело № 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Именно защото се създава изключение, за да бъде ангажирана отговорността на едно лице по реда на чл. 19 и сл. от ДОПК следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени за всяка от хипотезите. В този смисъл, Д. би могла да бъде привлечена като задължено лице за задълженията на „Карван ЕООД – в несъстоятелност“, като в рамките на новообразуваното ревизионно, а впоследствие съдебното такова, би могла да реализира правото си на защита. Неоснователно е и искането за обезсилване на ревизионния акт, тъй като разпоредбите на АПК и ДОПК, които се явяват специални спрямо тези на ГПК, не предвиждат подобна възможност. Още повече, че към момента на издаване на ревизионния акт дружеството е съществувало като субект в правния мир. Формираната съдебна практика по аналогични спорове е напълно безпротиворечива, като приема, че управителят на дружество, обявено в несъстоятелност, няма правен интерес да оспорва ревизионния акт, издаден на юридическото лице, след обявяването му в несъстоятелност и заличаването му (т. напр. Определение № 11106/05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 10244 / 2022 г. на ВАС). С оглед изложеното, като е оставил жалбата на К. К. Д., подадена срещу Определение № 1837/27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1079/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес, и е прекратил образуваното съдебно производство, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия