Решение № 8615 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2013 г.

Решение № 8615 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, подадена чрез пълномощника му - юрк. Димова, против решение № 431 от 22.02.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 4361 по описа за 2012 г. на този съд. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че актът за установяване на задължения в отменената му от съда част е законосъобразен, тъй като по силата на закона данъчно задължено лице е приобретателят на имуществото, а не прехвърлителят. Твърди, че представеният по делото предварителен договор, по силата на който продавачът се задължава за заплати местния данък при възмездно придобиване на имущество, платим при прехвърлянето на недвижимия имот с окончателен договор (нотариален акт), представлява частен документ без достоверна дата, непротивопоставим на общината като трето лице. Сочи, че платеният от продавача данък не изключва задължението на приобретателя, доколкото платецът би могъл да претендира връщане на внесената от него сума като недължима, по реда за прихващане и възстановяване. Моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендира разноски. Ответникът - Христина Тодорова Моравлева от гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-154/28.08.2012 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци"-Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-015/12.11.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци"-Община Варна, с който на Христина Моравлева са установени задължения за местен данък по чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) при придобиване на имущество - имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Драва" № 3А, ет. 3, ап. 4, в размер на 1391, 00 лв. - главница, изчислена върху материалния интерес на сделката- 53 500 лв. и лихва в размер на 385,93 лв., изчислена към 28.08.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът за установяване на задължения в оспорената му част е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон. От фактическа страна е установено, че на 22.12.2009 г. "Евро сити 2006" ООД в качеството му на продавач е продало на Христина Тодорова Моравлева - купувач процесния недвижим имот за обща продажна цена 53 500 лв. при данъчна оценка на имота 53 073,00 лв., видно от Нотариален акт № 178, том II, рег. № 4987, нот. дело № 369/22.12.2009 г. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба от 29.10.2009 г. между страните, с който в т. II. 8 продавачът се е задължил да заплати местния данък, дължим при сключване на окончателния договор (НА). От удостоверение изх. № 038/2012 г. от изповядалия сделката нотариус Милков, рег. № 237, с район на действие - ВРС и банково преводно нареждане от 05.01.2010 г., се установява, че данъкът за продажба на недвижимия имот в размер на 1 391,00 лв. е платен на 05.01.2010 г. от продавача по сделката - " Евро сити 2006" ООД. При тези данни решаващият съд е приел, че между страните по сделката е налице уговорка за плащането на данъка именно от продавача (прехвърлителя). Обосновал е извод, че законът не поставя изискване относно формата на уговорката за заплащането на местния данък от вида на процесния, нито въвежда условие тази уговорка да се съдържа в нотариалния акт. Според съда предварителният договор, съдържащ такава уговорка, е частен писмен документ без достоверна дата и съответно без да обвързва с материална доказателствена сила относно съдържанието, но доказателствената му сила не може да бъде отречена, тъй като съдържанието му се подкрепя и от другите доказателства по делото, които по своята правна същност са официални писмени документи. Посочил е, че в случая дължимият данък за продажба на недвижимите имоти е внесен от продавача преди издаването на акта за установяване на задължение спрямо купувача, т. е. публичното вземане по чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ вече е било надлежно погасено по смисъла на чл. 168, т. 1 от ДОПК, поради което органът незаконосъобразно е установил процесното задължение на Христина Моравлева в качеството й на приобретател на имуществото. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Развитите в касационната жалба твърдения, релевирани и в първоинстанционното производство, по същество са обстойно обсъдени в атакуваното решение и правилно са счетени от съда за неоснователни. По силата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Размерът на данъка при възмездно придобиване на имущество се определя съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължено лице за плащането на този вид местен данък е приобретателят на имуществото по чл. 44, а при замяна - лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител, т. е. солидарно задължен с главния длъжник. (чл. 45, ал. 1, изречение трето от ЗМДТ във връзка с чл. 141 ЗЗД). Следователно, няма законова пречка данъкът по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ да бъде заплатен от продавача при наличие на изразена воля в този смисъл на страните. В разглеждания случай задължението се погасява с плащането му било от прехвърлителя, било от приобретателя като поръчител. От събраните по делото доказателства е безспорно, че данъкът при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, регламентиран в раздел III, глава втора от ЗМДТ, е внесен от продавача по сделката за продажба на недвижимия имот "Евро сити 2006" ООД на 05.01.2010 г., след датата на сключване на окончателния договор (нотариалния акт). Няма спор, че е налице предварителен договор между страните за продажба на имота от 29.10.2009 г., видно от който плащането на данъка е уговорено в задължение на продавача по сделката. Правилно съдът е приел, че в ЗМДТ няма установена форма като условие за валидност на уговорката, поради което изричната такава, обективирана в предварителен договор за покупко-продажба между страните, е достатъчна, за да се приеме, че данъкът е дължим от прехвърлителя, доколкото и доказателствата по делото в тяхната съвкупност потвърждават този извод. След като данъкът е дължим и платен от продавача в хипотезата на чл. 45, ал. 1, изр. 3 от ЗМДТ съобразно писмена уговорка с купувача, то е налице погасяване на публичното задължение от надлежен субект, поради което актът за установяване на същото задължение в тежест на приобретателя противоречи на материалния закон. Ето защо, като е приел АУЗД в оспорената му част за незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,