Определение № 11203 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Частната жалба е подадена от Г. Ж. Г. срещу определение от №7689 от 25.07.2024г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело №1092/2024 г. С обжалваното определение е спряно производството по адм. дело № 1092/2024г. до приключване на производството пред УС на БФВТ по обжалване от Г. Ж. Г. от гр. Варна на решение от 06.04.2024 на дисциплинарната комисия към същата федерация. Съдът обосновал съдебния си акт на разпоредбата на чл. 129, ал.2 АПК, съгласно която при оспорване целесъобразност на административния акт, съдът е длъжен да спре съдебното производство до приключване на административното обжалване. В жалбата се сочат основания за нарушаване на разпоредбата на чл.129 от АПК ,т.к. оспорването на решение от 06.04.2024г. постановено от дисциплинарната комисия на БФВТ било свързано с незаконосъобразност на акта. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е решение от 06.04.2024 на дисциплинарната комисия към БФВТ, с което са му наложени наказания на Г. Ж. Г. от гр. Варна. В хода на разглеждане на жалбата, съдът е установил, че по жалба на Г. Г. срещу същото решение, е образувано производство и пред УС на БФВТ. Приел изложените в жалбата пред този орган оплаквания против целесъобразността на акта. Съдът мотивирал определението си за спиране на производството по делото с приложение на разпоредбата по чл.129, ал.2 от АПК като обосновал, че правната доктрина разглежда като тъждествени понятията "правилен административен акт" и "целесъобразен адм. акт". Върховният административен съд, шесто отделение, като извърши задължителна служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното определение съгласно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК, субсидиарно приложимо в настоящото производство по силата на разпоредбата на чл. 228 от АПК намира, че обжалваното определение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по адм. дело № 1092/2024 г. на АС Варна да бъде прекратено. Налице е хипотезата на чл. 159, т.1 от АПК – изначално съдебното производство е образувано по жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване по реда на АПК, т.к. няма белезите на индивидуален административен акт. Решение 06.04.2024 на дисциплинарната комисия към Българска федерация по водна топка не е постановено от административен орган с властнически правомощия по см. на чл.21, ал.1 от АПК. БФВТ е юридическо лице с нестопанска цел, което е създадено в обществена полза на аматьорски клубове по водна топка, които споделят и подпомагат неговите цели, съгласно чл.1 от Устава на сдружението. В тази връзка органите на сдружението не издават административни актове, т.к. техните волеизявления не са на органи овластени със закон за това и не осъществяват публични функции, не, предоставят обществени услуги, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, по аргумент от разпоредбата на чл.21,ал.1 от АПК. Първоинстанционният съд изначално не е преценил допустимост на жалбата на изложените по-горе основания и недопустимо образувал съдебно производство по нея. Изначалната недопустимост на жалбата влече и процесуална недопустимост на всички процесуални действия извършени по нея, в случая постановеното от съда и оспорено в настоящото производство определение от №7689 от 25.07.2024г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело №1092/2024 г., с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред УС на БФВТ по обжалване от Г. Ж. Г. от гр. Варна, на осн. чл.129, ал.2 от АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение