Определение № 1135 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 398/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. ,Н. И. Б. и Ю. И., чрез пълномощник адв. Р. Б. срещу решение №577 от 18.06.2011г по гр.дело № 1183/2009г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което е оставено в сила решение №105 от 01.12.2008г по гр.д. 2643/2007г на Софийски граски съд, по уважен иск на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на капаро по сключен между страните предварителен договор В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди произнасяне на съда по материалноправни и процесуалноправни въпроси в отклонение от практиката на ВКС. Въпроси не са формулирани, цитирана е тезата в жалбата ,че при конкретния предварителен договор са били уговорени невъзможни за едновременно изпълнение задължения и поради това уговорката при отказ на купувача продавачите да върнат капарото в двоен размер, ако същите не изпълнят изрично поето задължение в срок от 40 дни да се снабдят с декларации на останалите съсобственици(които не са страни по договора ) за отказ от изкупуване на дяловете, предмет на предварителния договор, по чл. 33 от ЗС ,е нищожна поради невъзможен предмет .Довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се извежда от съображението ,че точното прилагане на закона е от значение за развитието на правото. Цитирана е нормата на чл. 20 от ЗЗД, с което изложението се изчерпва. Приложени са пет съдебни решения от практиката на ВКС ,според защитата касаещи нищожността на клаузи в предварителен договор и тълкуването на същия. Ответникът по касационната жалба Ф. Доема О. изтъква, че не е формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В приложените решения не е изтъкнато и потърсено противоречие с решаването на казуса в конкретния случай След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК действително не съдържа конкретно формулиран въпрос, свързан с прилагането на материалния или процесуалния закон от решаващия съд при установените по делото факти. При изложение, което не съдържа изобщо формулировка на правен въпрос и се изчерпва с прилагане на съдебни актове без аргументация и общ довод за противоречие относно прилагането на принципните правила при тълкуване на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД, касационно обжалване се претендира без посочено основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Конкретен е този материалноправен въпрос, който засяга прилагане на материалноправен източник, спрямо обстоятелствата по конкретното дело, в решаваща за изхода му насока, а не въпросът за тълкуването на договорите въобще. Обвързвана с изискването за конкретност, допустимостта на касационно обжалване се обуславя от това въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, да е обусловил правната воля на съда, обективирана в произнесеното по исканията и възраженията съдебно решение. Тезата на касаторите, че поетото от тях задължение по чл. 4.1 от предварителния договор в 40 дни срок да се снабдят с декларации на съсобствениците ,които не са страни по договора, за отказа на последните от изкупуване на дяловете, предмет на предварителния договор, била нищожна поради това, че в друга клауза обещателите се задължават да осигурят и съгласие тези съсобственици да прехвърлят дяловете си на същия купувач, няма връзка с приложените решения от практиката на ВКС, в които подобен въпрос не е коментиран. Макар доводът за нищожност на уговорката, чието безспорно неизпълнение е дало основание за отказ от страна на купувача и основание за уважаване на иска, да е бил развит едва в писмена защита пред втора инстанция, въззивният съд е дал мотивиран отговор и на тази теза. Прието е, че поети други обещания и за действия на трети лица, които не са свързани с предмета на сключения предварителн договор за прехвърляне на притежаваните от касаторите 3/24 ид. части, не могат да отменят последиците от неизпълнението на конкретно поетото задължение по чл. 4.1 от договора, дало основание на иска по чл. 93 ал.2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на капарото. В случая задължението ,поето от продавачите да осигурят прехвърляне в полза на същия купувач на идеалните части, които не са тяхна собственост, не е скрепено с възможност за едностранно прекратяване по чл. 93 от ЗЗД Двойният размер на капарото е присъден поради неизпълнение на друго, конкретно задължение, дало основание за отказ от страна на купувача и свързано с продаваемите от обещателите дялове В конкретния случай въззивният съд не е игнорирал правилата на чл. 20 от ЗЗД, съобразил е предмета на договора, съобразявайки ясния и явен смисъл на отделните санкционни уговорки и връзката помежду им. Прилагане на съдебна практика без конкретна обосновка и по дела, при които е бил доказан друг фактически състав и поради това е направен съответен извод за смисъла и значението на отделни уговорки, не подкрепя наведеното основание на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .В изложението липсва обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в указаната по ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГКГК насока, по конкретен въпрос за действителността на отделни клаузи в предварителен договор, така и по конкретен въпрос във връзка с тълкуването на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.