Определение № 586 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7125/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Е. срещу определение №2252 от 11.10.12г. по ч.гр.д.№597/12г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по молбата на Е. за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателката счита, че това определение е неправилно. Ответниците в производството М. П. П. и Народно читалище „Св.К. О.” [населено място] не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално недопустима. С обжалваното определение състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил определение №2102 от 29.06.12г. по гр.д.№861/12г. на РС Сандански, в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ на Д. Г. Е. във връзка с отстраняване на недостатъците по подадената от нея искова молба. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че не е налице третата предпоставка на чл.23, ал.2 ЗПП, а именно – интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ. Съгласно чл.95, ал.5 ГПК, определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, а с съгласно чл.95, ал.6 ГПК, определението на съда по частната жалба е окончателно. В настоящия случай по молбата за правна помощ са се произнесли две инстанции, като определението на втората инстанция е окончателно. Подадената частна касационна жалба срещу това определение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,