Определение № 61 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2010 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на Н. Е. Б. от[населено място] ,постъпила на 14.06.2010г срещу решение от 12.05.2006г по гр.дело № 3592/2005г на С. градски съд, постановено по трудов спор, с което на основание чл. 207 ал.1 т.2 вр. с чл. 203 ал1 от КТ касаторката е осъдена да заплати сумата 4500 лева главница и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 207 ал.1 т.2 от КТ сумата 1510,94 лв мораторна лихва ,с което исковете са били изцяло уважени в предявените размери след отмяната на решение от 02.08.2005г на СРС ,64-ти състав. Жалбоподателката поддържа допустимост на жалбата си, тъй като въззивното решение не и е съобщавано и е в сила нов процесуален закон, който вече допуска обжалване на въззивни решения с цена на иска и под размера на чл. 218а б. „а” от ГПК (отм),при това се касае за обезщетение и решението е подлежало на обжалване и по отменения процесуален закон. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират правни въпроси и се посочва чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,както и наличие на противоречива практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че касационно производство по обжалване на решение от 12.05.2006г по гр.дело № 3592/2005г на С. градски съд не е допустимо и същото е влязло в сила, поради което и производството по настоящето дело следва да се прекрати. Въззивното решение е произнесено по трудов спор на основание чл. 207 ал.1 т.2 вр. с чл. 203 ал1 от КТ и при действащия към момента на постановяването му чл. 218а ал.2 б. „б” от ГПК (отм), същото не е подлежало на касационно обжалване, тъй като цената на иска за главницата е под размера на чл. 218а б. „а” от ГПК (отм) от 5 000 лева. Под указания от закона размер е и цената по иска за присъждане на мораторна лихва. Ето защо въззивното решение е влязло в сила с постановяването си. Предвид влизането в сила ГПК (ДВ бр. 59/2007г ) и с изричната норма на §2 т.5 от ПЗР на ГПК (предишна ал.4, ДВ бр. 50/2008г) се даде уредба по касационното обжалване на въззивни решения, които са постановени по искове за трудово възнаграждение и обезщетение с цена над размера по чл. 218а б. „а” от ГПК (отм) и то в случай ,че до влизане в сила на новия Кодекс е подадена касационна жалба. По отношение на настоящата жалба и двете условия не са налице. Действащият процесуален закон не урежда касационно обжалване на влезли в сила решения. Преходните правила, включително и §2 т.3 от ПЗР на ГПК регламентират висящи съдебни производства по вече постъпили жалби. Обжалване по новия процесуален ред не е допустимо при вече влезли в сила, като необжалваеми, въззивни решения по трудови спорове, постановени при действието на чл. 218а ал.2 б. „б” от ГПК (отм) вр. 218а б. „а” ГПК (отм). Предвид горното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане и Върховен касационен съд, ІІІ г.о.