Определение № 726 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 12/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 299 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 170/2010г. на Софийски апелативен съд, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав решение № 790 от 03.11.2009 г. по гр. д. № 539/2008 г., изцяло са уважени предявените от „Б. КропСайенс” АГ, Германия срещу дружествата-касатори искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване нарушението на правото върху търговска марка PREVICUR /словна/, рег. № 11294 за стоки от клас 01 и 05 от МКСУ и търговска марка PREVICUR /словна, на кирилица/, рег. № 24032 за стоки от клас 01 и 05 от МКСУ, чрез предлагане на българския пазар на средства за растителна защита-фунгициди. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Развити са подробни съображения срещу извода на въззивния съд за допуснато нарушение на правото върху процесните търговски марки, обосновано с липсата на ангажирани конкретни доказателства за оригиналността на стоките, означени с тези марки. Според касаторите, по делото изобщо не е било спорно, че предлаганите от тях стоки са оригинални и поради това именно първоинстанционният съд е отказал да бъде допусната поисканата в тази връзка експертиза. Освен това считат, че въззивният съд е следвало да приеме за осъществена хипотезата на чл. 15, ал. 1ЗМГО, т. е. че маркопритежателят е изчерпал правата си върху марките още с първоначалното им пускане на българския пазар, което следва да се приеме за извършено с факта на подновяване на срока на действие на марките. Подробни съображения са развити и в подкрепа на становището за неприложимост на предвиденото в чл. 15 ЗМГО право на маркопритежателя да се противопостави на използването на марката, аргументирана както с липсата на изрично позоваване на тази норма от страна на ищеца, така и с непредставянето на доказателства за наличие на визираните в нея предпоставки. Поради това, в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявените искове, респ. връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнението към същото от 20.09.2010 г. допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, чл. 1, т.1 - 3 ГПК основания. Като значими за делото са поставени въпросите: 1. Може ли да се приеме, че е налице нарушение на правото върху търговска марка поради недоказаност на оригиналността на означените с нея стоки, когато този въпрос не е бил спорен по делото и съдът е отказал допускането на поисканите в тази връзка доказателства и 2. За предпоставките за прилагане нормата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, предвиждаща недопустимост притежателят на правото върху марка да забрани използването й за стоки, пуснати на пазара на територията на Европейския съюз от него или с негово съгласие. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС и решение № 249 от 22.03.2006 г. по т. д. № 813/2005 г. на ВКС, ІІ т. о., а по отношение на втория въпрос – и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед прилагането на Европейското законодателство. Ответникът по касация – „Б. КропСайенс” АГ, Германия – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В представения от същия отговор от 23.12.2010 г. са изложени единствено съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалвания резултат – уважаване на предявените от „Б. КропСайенс” АГ, Германия срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, въззивният съд е приел за осъществено твърдяното от ищеца нарушение на правото върху притежаваните от него словни търговски марки PREVICUR /словна/, рег. № 11294 и PREVICUR /словна, на кирилица/, рег. № 24032. Изводът за наличие на предпоставките на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО е направен по съображения, че предлаганите от ответниците през периода м. май - м. юни 2007 г. средства за растителна защита-фунгициди са означени със знак, сходен на процесните марки и за стоки от същия клас, което създава опасност за объркване на потребителите и за свързване на използвания знак със защитените марки, както и предвид липсата на доказателства за дадено от страна на ищеца съгласие за ползване на процесните марки. В тази връзка съдът се е позовал и на обстоятелството, че в представените по делото фотографски изображения на продукта ищецът не е посочен като производител, както и че не са ангажирани доказателства предлаганите от ответниците стоки да са оригинални. Като ирелевантен за спора, с оглед датата на сключването му /след процесните продажби/, е преценен представеният по делото дистрибуторски договор от 22.12.2007 г., сключен между чуждестранно търговско дружество и ответника [фирма] по повод правото на продажба на продукти за растителна защита, един от които е и продуктът „Превикур”. Въззивната инстанция е счела за неоснователно възражението на ответните дружества за изчерпване правото върху марка по смисъла на чл.15, ал. 1 ЗМГО, считайки го относимо за стоки, носещи регистрираната търговска марка, когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на марката или с негово съгласие. Според решаващия състав, изчерпването на правото върху марка би имало отношение към неправомерното използване на правото на марка, докато исковете по чл. 76 ЗМГО, каквито са и предявените в настоящия процес, са обвързани с използването на марката по смисъла на чл. 13 ЗМГО. Настоящият състав намира, че поставените от касаторите въпроси са значими за конкретното дело, тъй като обуславят неговия изход – уважаване на предявените искове, с което е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Доколкото тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС, за доказано следва да се счете и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съществуването на посочената практика, от своя страна, изключва приложимостта на останалите две основания за допускане на касационното обжалване. Предвид обаче наличието на отправено от Председателя на Върховен касационен съд искане по чл. 125 във връзка с чл. 124 ЗСВ до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС за отмяна на т. 1 от цитираното тълкувателно решение, след допускане на касационното обжалване производството по делото следва да бъде спряно, тъй като решаването на спора е обусловено от уважаването или не на това искане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение