Определение № 354 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 749/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.П. Б. К. съвместна молба, с вх. № 6821/28.02.2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, на „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите- Пловдив“ и „Интерколеж-С“ ООД.Искането е за отмяна на определение № 430/01.12.2022г. по възз.ч.т. д. № 742/2022г. на АС - Пловдив, с което след отмяна на разпореждане № 2345/18.10.2022г. по ч.т.д.№ 544/2022г. на ОС - Пловдив е постановено издаване на изпълнителен лист против молителите в полза на „ТИКОНУКОТИ“ ООД въз основа на арбитражно решение № 22/19.09.2022г.по ВАД № 22007 по описа за 2022г. на Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, както и за отмяна и на издаденото въз основа на определение № 430/01.12.2022г. по възз.ч.т. д. № 742/2022г. на АС - Пловдив разпореждане на съдията-докладчик от въззивния съд от 01.12.2022г. за издаване на изпълнителен лист. Въведеното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл.1 ГПК.Молителите поддържат, че не им е връчен препис от частната жалба в производството, в което е постановено определението и разпореждането, чиято отмяна претендират, и са били лишени от правото на защита чрез материалноправно възражение по чл.405, ал.5 ГПК за нищожност на арбитражното решение.Искат да се приеме, че актовете, чиято отмяна претендират, са постановени по материалноправния въпрос за нищожността на арбитражното решение по см. на чл.405, ал.5 ГПК, поради което са формирали СПН и подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК.Претендират за присъждане на разноски. В подадения чрез адв.М. Х. писмен отговор ответникът „ТИКОНУКОТИ“ ООД излага доводи за недопустимост на молбата за отмяна, предвид на това, че съдебните актове, чиято отмяна се иска, не се ползват със сила на пресъдено нещо, евентуално за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на разноски за подаване на отговор на молбата за отмяна. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща на първо място наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт. Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционно, извънредно производство за контрол, което не е приложимо към всички актове на съдилищата.В приложното му поле са само определена категория съдебни актове: решенията, ползващи се със силата на пресъдено нещо (т.1 и т.2 на ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г.) и определенията за прекратяване на производството, поради отказ от иска (т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). Атакуваните от молителите съдебни актове не попадат в приложното поле на производството за отмяна по чл.303 и сл.ГПК.Те не притежават характеристиките на съдебни решения, с които се разрешава спор за материално право със сила на пресъдено нещо или на определения за прекратяване на производството, поради отказ от иска. Проверката, която е извършена в съдебното в производство, в което са постановени определението и разпореждането, чиято отмяна се иска, е ограничена до наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист.Такава е и извършената от съда преценка по чл.405, ал.5 ГПК – за евентуална нищожност на арбитражното решение по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА, а именно във връзка с наличието на отрицателна процесуална предпоставка за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение.Ето защо, са несподелими доводите на молителите, че е формирана сила на пресъдено нещо по материалноправен спор, конкретно по въпроса за нищожността на арбитражното решение. По тези съображения молбата, по която е образувано настоящото производство, като подадена срещу съдебни актове, които са неподлежащи на отмяна по реда на глава 24 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея - прекратено. При този изход на делото на молителите не се дължат разноски, а те дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноските за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на молбата в размер на 1000лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.