Определение № 229 от 03.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 172/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. С. от гр. Т. против определение № 761 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 745/2009 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу решение № 668/20.05.2009 г. по гр.д. № 1877/2008 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба съдът е приел, че с нея се обжалва въззивното решение, а не разпореждането на въззивния съд, с което касационната му жалба срещу въззивното решение е върната и тъй като разпореждането за връщане на касационната жалба не е отменено, частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно. С решение № 668 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 1877/2008 г. на Варненския окръжен съд като е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския районен съд, е отхвърлен иск на касатора с правно основание чл. 45 ЗЗД - за присъждане стойността на нанесените на ищеца от ответниците имуществени вреди на стойност 423,25 лв. в резултат на деликт. Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба, която с разпореждане от 18.09.2009 г. по гр.д. № 1877/2008 г. е върната от въззивния съд като процесуално недопустима. С частна жалба касаторът е обжалвал не разпореждането за връщане на касационната му жалба, а въззивното решение и с обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение № 761 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 745/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., правилно тя е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като разпореждането на въззивния съд за връщането й не е отменено. Вън от това обаче следва да се отбележи, че с оглед обжалваемият интерес - 423,25 лв./под 1000 лв. – чл. 280, ал. 2 ГПК/, въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,