Определение № 4895 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1656/2020 г.

По административно дело №1656/2020 г. е постъпил доклад с рег. №Д-ДФ-9/10.04.2024 г. от директора на Дирекция ФУСИ при Върховния административен съд. Според същия по набирателната сметка на съда са внесени на 24.03.2020 г. като обезпечителна мярка 2 105.67 лв. от „Райт Клийнинг“ ООД. Предложението на директора е да бъде внесена сумата в приход на държавния бюджет на основание чл. 82 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК. След извършена проверка на документите по административно дело №1656/2020 г. по описа на Върховния административен съд настоящият съдебен състав констатира, че с преводно нареждане от 23.03.2020 г., приложено на л. 41 от делото, „Райт Клийнинг“ ООД е внесло по сметката на съда сумата от 2 105.67 лв. като обезпечение във връзка с поисканото от него спиране на изпълнението на Ревизионен акт №Р-22221115005002-091-001/17.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Делото е разгледано в открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2020 г. и по него е постановено Решение №5622/14.05.2020 г. По молбата на „Райт Клийнинг“ ООД за спиране изпълнението на Ревизионен акт №Р-22221115005002-091-001/17.05.2016 г. съдът не се е произнесъл до постановяване на решението. По делото не е постъпило искане от дружеството за връщане на така внесената сума. Разпоредбата на чл. 82 ГПК постановява, че внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми. Според Тълкувателно решение №6/23.10.2015 г. по тълкувателно дело №6/2014 г. на ОСГТК на ВКС едногодишният срок по чл. 82 ГПК започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съответното съдебно производство. В случая този срок започва да тече от 14.05.2020 г. и според правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 2 ГПК е изтекъл на 14.05.2021 г. (петък, работен ден). В този срок дружеството не е упражнило правото си на възстановяване на така внесената сума. При пропуск на страната да осъществи това свое право в законовия срок, съдът внася съответните суми в приход на държавния бюджет на основание чл. 82 ГПК. При надлежно сезиране с молба, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, което не подлежи на обжалване според мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение №6/23.10.2015 г. по тълкувателно дело №6/2014 г. С оглед така изложените мотиви и на основание чл. 82 ГПК във вр. С чл. 144 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение