Определение № 238 от 26.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 832/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адвокат Н. Д. срещу решение № 2015/28.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 3651/2016 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд /БлОС/ от 23.04.2016 г. по гр.д. № 379/2013 г. С решението на БлОС са признати за неистински /неавтентични/ следните частни свидетелстващи документи: протокол за проведен авторски надзор от 02.11.1995г. по отношение на подписите на М. А. М. за изпълнител и на акт № 4 за предаване на строителна площадка от 03.11.1995г. по отношение на подписите на М. А. М. за изпълнител; протокол без дата за изпълнени видове СМР на път "с. Конарско – [населено място]" на л. 288 - 289 по отношение на подписите за проверил на С. П. и на П. Ганджов; на документ с рег. индекс № 92.00.273 от 30.11.2004 г. по описа на [община] по отношение на подписа за „проектант“ на мястото за П. Д. Ганджов и на подписа за „С. Б. П.“, за „президент“; анализ на пътя [населено място] – [населено място], включващ Анализи, Номенклатура на труда, Номенклатура на механизацията, Номенклатура на материалите и Номенклатура на видовете СМР - лист 271-287 по отношение на подписа за „проверил,, на С. П. и са отхвърлени предявените искове от [фирма] против [община] за заплащане на сумата от 1091661 лв., представляваща разликата до пълния иск в размер на 1191661 лв. - незаплатена стойност на извършени СМР по обект местен път IV-84025 "с. Конаре – [населено място]", [община] /при заявен и уважен частичен иск в размер на 100000 лв./, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане; за заплащане на сумата от 737015.59 лв., представляваща разликата до пълния иск в размер на 804131.50 лв. - начислена мораторна лихва върху главницата, считано от 30.11.2004 г. до датата на предявяване на частичния иск - 23.11.2009 г. /при заявен и уважен частичен иск в размер на 67115.91 лв./ и за заплащане на сумата от 406968.77 лв., представляваща незаплатена и дължима мораторна лихва върху сумата от 1091661 лв., считано от 23.11.2009 г. - датата на подаване на исковата молба по предявения частичен иск до 28.08.2013г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдени са разноски. Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба - [община] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор. В изложението касаторът излага доводи и формулира въпроси във връзка с отхвърления иск в случая при уважен частичен иск в друго производство на същото основание, един от които е: „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“ Доколкото въпросът е идентичен с допълнения втори въпрос по образуваното т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава и касаторът, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът: