Определение № 243 от 28.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 191/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “Ч”АД, гр. С. срещу определение № 3/10.01.2009г., постановено по гр.д. № 9/2009г. от П. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 05.12.2008г. по гр.д. № 5109/2008г. на П. районен съд за обезсилване на издадена заповед за изпълнение против Д. П. М. и за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение П. окръжен съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като се има за предмет съдебен акт, какъвто не е постановен по делото – липса определение на районния съд от посочената дата, както и не съществува определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на заповедното производство. Определението е правилно. В депозираната частна жалба изрично е заявено искане за отмяна определение на П. районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и за прекратяване на производството по делото. Всички изложени оплаквания касаят неправилност на изводи на първоинстанционния съд досежно възможността заповедта по чл.410 от ГПК да бъде изпълнена срещу наследниците на починалия длъжник. С определение от 04.12.2008г. Пернишкият районен съд е отказал издаването на изпълнителен лист срещу конституирания длъжник Д. П. М., поради което съществуващият съдебен акт не се приравнява по правни последици с обезсилването на заповедта за изпълнение или с прекратяване на производството по делото. Несъответствието между предмета на частната жалба и постановеното определение не би могло да бъде отстранено по реда на чл.262 от ГПК, поради което определението на П. окръжен съд от 10.01.2009г. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд