Определение № 384 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 321/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Д. Г. З. срещу решение №596 от 12.05.2010г. по гр.д.№447/2010г. на Варненския окръжен съд, в частта му по отношение на присъдените разноски. Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност и счита, че разноските са неправилно определени. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С решение №596 от 12.05.2010г. по гр.д.№447/2010г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. С решението въззивният съд е осъдил Д. З. да заплати сумата 885 лева – разноски по делото. Решението е постановено след влизане в сила на ГПК/ДВ,бр.59/2007г./. В последния не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на въззивното решение с частна жалба в частта, имаща характер на определение, с която са присъдени разноски, когато не се обжалва самото решение. Липсва текст, аналогичен на чл.70 ГПК /1952г./. При това положение и след като обжалваният съдебен акт относно разноските е определение, което съгласно чл.253 ГПК подлежи на изменение или допълване от съда, който го е постановил, частната жалба срещу него следва да се счита за молба по чл.248 ГПК. Ето защо тя трябва да бъде изпратена на Варненския окръжен съд, който да се произнесе по искането. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,