Определение № 477 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1873/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. Р. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. Д., против въззивно решение № 26 от 8.01.2020 год., постановено по в. гр. д. № 2450/2019 год. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност по изложените съображения с искане същото да бъде отменено и вместо това искът на касаторката за премахване от ответниците на изграденото от тях преграждане на общите части бъде уважен. Претендира присъждане на разноски за трите инстанции. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря и на изискванията на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приложено е и изложение, съгласно чл. 284, ал. 3 ГПК. От ответниците по касация – И. Т. А. и Р. И. А. не е постъпил писмен отговор. По поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховният касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 2692 от 27.06.2019 год. по гр. д. № 12815/2018 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на З. А. Р. против ответниците И. и Р. А. за премахване на незаконно изградена от тях стена и врата в общите части на ет. 4 пред апартамент № 12 на бл. 1109 на посочения адрес в [населено място] и за осъждане на ответниците да й заплатят сумата 240 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди за периода 6.08.2017 год.- 6.08.2018 год. от това тяхно действие. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение по иска по чл. 109 ЗС, а по този с предмет претендираното обещетение за вреди въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо. За да постанови горното решение в обжалваната с касационната жалба част, въззивният съд приел, че не е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС – преграждането с врата на общите части от ответниците е извършено по решение на Общото събраните на етажната собственост, с което тези площи са били предоставени за ползване срещу заплащане на наем от собствениците на съответните апартаменти и е извършено на всичките етажи във входа. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите В. Г.-Л. и Т. В., както и от твърденията на самата ищца и от представеното от нея решение на ОС без дата – „да бъдат остъклени и затворени с врата общите части откъм десните апартаменти”. Съдът приел, че това решение е в рамките на правомощията на ОС на ЕС съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. б. „б” и „и” ЗУЕС, според които Общото събраните приема решения за отдаване под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общите части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност, както и за използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове, за приемането на които законът не изисква квалифицирано мнозинство. Липсват данни по делото това решение да е отменено, поради което и основаното на него преграждане на част от общите части на блока не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Отделно от това съдът посочил, че от събраните доказателства не може да се направи извод и че поставената от ответниците врата пречи по някакъв начин на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея апартамент. Позовал се е на скицата към заключението на вещото лице, от която се установява, че достъпът до него, както и до стълбището, не е ограничен по какъвто и да било начин, а вратата прегражда затворено пространство, водещо до входната врата на апартамента на ответниците, към което ищцата не би следвало да има интерес. Не се установява и ограничаване на дневната светлина на стълбищната площадка, тъй като в заградената площ няма прозорци, осигуряващи такава. Действителната причина за предявяване на иска според съда е обстоятелството, че ответниците отглеждали куче в заградената площ, което влошавало условията на живот на ищцата и семейството й. С оглед смъртта на кучето такива пречки за ищцата не съществуват към настоящия момент, а доводите й за нарушение на изискванията за безопасност при бедствия и аварии са преклудирани, тъй като се въвеждат за първи път с въззивната жалба. Отделно от това, същите са и недоказани. Поради тези съображения искът по чл. 109 ЗС е приет за неоснователен и обжалваното първоинстанционно решение, с което същият е бил отхвърлен, е потвърдено с въззивното решение. За да се допусне касационно обжалване на същото, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед релевираните основания да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС и значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на съображения за противоречие със сочената съдебна практика - ТР 31/84 год. по гр. д. № 10/84 на ОСГК на ВС по въпроси, свързани с приложението на чл. 109 ЗС, подробно посочени в т.т. 1-3. Така формулирани същите не представляват правни въпроси, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – такива, които да са включени в предмета на делото и обуславящи изхода му, по отношение на които да е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изводите на съда в обжалваното решение са обусловени от приетите за установени факти, въз основа на събраните доказателства, а именно, че е налице решение на общото събрание за преграждане на площта към десните апартаменти на стълбищните площадки в блока, с оглед ползване на общите части. Липсва произнасяне относно установяване на незаконно строителство, на каквото се позовава касаторката в първите два въпроса, за да се поставя и въпросът дали при това положение следва да се доказва как и с какво то пречи на ищцата. Тези въпроси представляват всъщност нейните оплаквания срещу направените от съда правни изводи, с оглед и позоваване в изложението на доводи за неправилност поради противоречие на материалния закон относно фактическия извод за липса на неоснователно действие, както и относно необходимото мнозинство за вземане на решение от общото събрание за ползване на общите части. Поради това и не е налице противоречие с цитираното ТР № 31/84 год., което в цитираната му част не е и относимо, както и с ТР № 4/2015 год., т. 3 ОСГК на ВКС и другата цитирана съдебна практика, което обосновава извод за липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. и по процесуалноправния въпрос в изложението. Доводите за липса на мотиви и необоснованост на решението също представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Поради наличието на съдебна практика по приложението на чл. 109 ЗС и при липса на конкретни съображения съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, нито и тези по чл. 280, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение