Определение № 1182 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 446/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. д. на МВР- София срещу решение № 6182 от 21.11.11г.,постановено по в.гр.дело № 1335/11г.на Софийски градски съд.С него частично е отменено решение от 12.11.10г.по гр.дело № 32659/10г.на СРС,78 състав и в отменената част е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ,предявени от А. К. Т.. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба А. Т. не заявява становище. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 393/12.05.10г.на ВНД директор на О. д. на МВР,с която е прекратен трудовия договор на А. К. Т.,заемащ длъжността”монтьор на МПС”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,считано от 17.05.10г.,е незаконосъобразна.Направен е извод,че макар и по щатното разписание длъжността да е заличена,реално трудовите й функции са запазени,но с променено наименование” - шофьор тежкотоварен специален автомобил,той и автомонтьор”.,за която длъжност по новото щатно разписание са предвидени 2 щатни бройки.Изложени са и други съображения за незаконност на уволнението - не е взето предварително съгласие от инспекцията по труда предвид обстоятелството,че ищецът се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 т.2 КТ като трудоустроен с ЕР на ТЕЛК със срок на инвалидност до 1.06.11г. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Аргументите в изложението касаят правилността на въззивното решение и биха подлежали на разглеждане като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.