Определение № 4312 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 68/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх.№ 4215/13.03.2024 г., подадено от Община Карлово, чрез процесуалния й представител адвокат П. Караджов, за изменение и допълнение на решение № 2933/12.03.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. По наведени подробни съображения се твърди, че неправилно тричленният състав не е присъдил своевременно поисканото от горепосочената община, адвокатско възнаграждение в размер на 1 700лв, за което по делото са представени доказателства, че е платено за осъществяване на процесуална защита и съдействие от един адвокат в производството пред касационната инстанция. Насрещната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно уведомен, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не представя отговор по постъпилото искане. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и релевираните в искането доводи, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - основателно, по следните съображения: С решението, чието изменение и допълнение в частта му за разноските се иска, е оставено в сила решение № 1762/20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1455/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 28-ми състав, с което по жалбата на Община Карлово е отменено решение на изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция изх.№ 03-РД/2911/12.08.2022 г. Видно от данните по делото, при постановяване на решението, тричленният състав приема претенцията на Община Карлово за присъждане на разноски за основателна, като независимо от това, не присъжда претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 700лв, по мотиви за липсата на представени доказателства за размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат, без обаче да съобрази, че съгласно чл. 8, ал. 1, изречение последно от приложения по делото договор за правни услуги № 346/15.12.2023 г., възнаграждението по него е определено само за един адвокат. Предвид това, в случая е налице основание за допълване на съдебното решение, в частта му за разноските, като ДФЗ бъде осъден да заплати на Община Карлово сумата от 1 700лв, представляваща направени разноски за възнаграждението на един адвокат за процесуална защита по делото пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,