Определение № 9 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 928/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. Т., гр.София срещу определение № 9878/02.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 6471/10г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната й жалба против разпореждане от 28.04.2010г. по гр.д.№ 15629/09г. на Софийския районен съд за връщане на исковата молба. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът “Т. С., гр.София оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е редовна, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в исковата молба и допълнителните уточнения не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът, а именно размерът на сумата, която се претендира като недължима, и начален и краен срок на задължението. Частният жалбоподател не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за делото. “Изясняването на природата на установителния иск” няма отношение към неизпълнението на указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовността на исковата молба. Не е посочена конкретна правна норма, която да е нарушена, за да се обоснове, че евентуалното й тълкуване би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Аргументация за съществуващо противоречиво разрешаване на правен въпрос не е направена, предвид на представените определения на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд