Определение № 9112 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. В. и приподписана от адв. Б. Дунгарова, срещу определение № 1277 от 29.03.2024 г. по административно дело № 1076/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Частният жалбоподател излага доводи за неправилно определение. Сочи, че е отстранил нередовностите на предявената жалба съобразно указанията на съда и незаконосъобразно е прекратено производството по делото. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от страна с право на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. С. В. срещу Разрешение за строеж № 370/2022г., издадено от главния архитект на Община Пазарджик по заявление на В. И. Д. за изграждане на ограда, с искане да бъде отменено. Жалбоподателят възразява срещу височината на плътната част на разрешената ограда с доводи за неспазени отстояния до жилищната сграда в съседния УПИ VІ-1233, кв.406а / УПИ VІ-4852 по стар план/ и с наличието на денивелация на терена между двата имота. Към жалбата е приложено пълномощно с нотариална заверка от 01.06.2006г., с което В. С. В. упълномощава своя баща С. С. В. да го представлява „пред съда и пред всички други институции с всички права и задължения, които има като съсобственик на УПИ VІ-4852, кв.406а по КЗП на гр. Пазарджик и сградата в него, като защитава правата му срещу застрояването в съседните парцели за спазването на отстояния, плътност и интензивност и други изисквания“. Към жалбата е приложена административната преписка, част от която е посоченото Разрешение за строеж № 370/19.12.2022г., издадено от главния архитект на Община Пазарджик по заявление на В. И. Д. за изграждане на осн. чл.48, ал.4 ЗУТ, на междусъседска ограда-плътна с височина до 2,20м, изцяло разположена в УПИ V-1228, кв. 406а по плана на гр. Пазарджик. При горните данни, с разпореждане № 2067/02.11.2023г., съдът е оставил жалбата без движение и е дал указания на подателя да отстрани нередовностите на същата, вкл. да уточни от чие име подава жалбата и съответно да представи изрично пълномощно ако действа като пълномощник на В. С. В.; да посочи кой административен акт /с номер и дата/ оспорва и в какво се състои незаконосъобразността му; да докаже правен интерес от оспорване и да формулира ясно искане до съда. Следват заявление на В. С. В. и жалба от последния чрез С. С. В. като пълномощник, с които е уточнено предявеното искане за отмяна на Разрешение за строеж № 370/2022г., издадено от главния архитект на Община Пазарджик. С ново разпореждане № 82/10.01.2024г., съдът повторно е оставил жалбата без движение с указания, идентични с предходните, като е дал срок за подписването й лично от упълномощителя или последният с писмена молба да потвърди процесуалните действия по подаване на жалбата, извършени от пълномощника. С „допълване на жалбата“ от 16.01.2024г., С. С. В. посочва оспорения административен акт, а именно Разрешение за строеж № 370/19.12.2022г., издадено от главния архитект на Община Пазарджик, както и възраженията си срещу височината на оградата, разстоянието до жилищната сграда в имота и много други във връзка със законността на строителството и конкретните действия по строителството. Същият прилага нотариален акт, с който установява придобито право на собственост върху идеални части от УПИ VІ-1233, кв.406а и сградата в него, а със заявление от 05.02.2024г., В. С. В. потвърждава всички действия по подаване на жалбата от неговия баща и съгласието си да бъде представляван от него пред съда. При горните обстоятелства, административният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция, определение № 1277/29.03.2024г., с което на осн. чл.158, ал.3 АПК оставя без разглеждане жалбата на В. С. В., чрез пълномощника му С. С. В., против административни актове на община Пазарджик и РС № 370/2022г., като прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят В. С. В. не е отстранил нередовностите на жалбата, тъй като не е представил изрично пълномощно съгласно чл.34, ал.3 ГПК, с което да е упълномощил баща си С. С. В. да подаде жалба; не е конкретизирал кой административен акт оспорва, в какво се състои незаконосъобразността му и какво е искането от съда. Констатирано е също, че оспорващият не е доказал правен интерес от оспорване на РС № 370/2022г., което е издадено за изграждане на ограда изцяло в съседен имот и с възложител В. И. Д.. Оспореното определение е неправилно. В противоречие с доказателствата по делото и със закона, първостепенният съд е прекратил производството по делото. Формираните изводи във връзка с приложеното правно основание по чл.158, ал.3 АПК, а именно за неотстраняване на нередовности на предявената жалба в указания срок, са необосновани и неправилни. В случая е налице надлежно упълномощаване на С. С. В. за предявяване на жалба и упълномощителят е потвърдил с писмено заявление извършените от пълномощника процесуални действия, включително подаването на жалбата, а с представените по делото допълнителни жалби е уточнен предметът на оспорване, който е РС № 370/19.12.2022г. на главния архитект на община Пазарджик; посочени са пороците на същия и е формулирано ясно искане за неговата отмяна. Противно на приетото от съда, подаването на жалба не е равнозначно на разпореждане с предмета на делото и изискването за изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК е неприложимо. От друга страна, нередовностите на жалбата по чл.150, ал.1, т.5, 6 и 7 АПК са отстранени от жалбоподателя и предпоставките по чл.158, ал.3 АПК не са налице. По отношение на изводите за недоказан правен интерес от оспорване на разрешението за строеж, съдът е изложил мотиви, противоречащи на предходните за неясен предмет на жалбата. Освен, че същите се опровергават от съдържанието на първоначалната и допълнителните жалби, но и са формирани без да са събрани необходимите и относими доказателства. Видно е, че обжалваното разрешение за строеж е издадено на осн. чл.48, ал.4 ЗУТ за изграждане на междусъседска ограда-плътна с височина до 2,20м изцяло разположена в УПИ V-1228, кв. 406а по плана на гр. Пазарджик – собственост на В. И. Д., а наведените от жалбоподателя, като носител на право на собственост върху съседния имот, оплаквания са за нарушение на изискванията за височина на оградата, отстояния до жилищното застрояване в съседния имот, както и във връзка с денивелация на терена. При горните данни, преценката за наличие на правен интерес от оспорване на РС изисква установяване на обстоятелствата, предвидени в специалните разпоредби на чл. 48, ал. 3 – 6 ЗУТ, регламентиращи изискванията към оградите. Доказателства за горните фактически обстоятелства не са събрани по делото и в тази връзка отричането на качеството на заинтересовано лице на оспорващия, е необосновано, както и лишаването му от право да се защити ако процесния строеж е разрешен в нарушение на правилата на ЗУТ. Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита оспореното определение за неправилно и го отменя като връща делото за продължаване на съдопроизводствени действия по предявената жалба от административния съд, който следва да събере доказателства, включително като използва специални знания на вещо лице, от които да се установят фактите, относимите към правилата за строеж на огради, предвидени в чл.48 ЗУТ. След изясняване на горните обстоятелства, е дължима преценката на същите и във връзка с правилото на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, ограничаващо кръга на заинтересуваните лица в случаите на нов строеж, които са активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение