Определение № 13124 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ц.Б.С. – 2009“ ООД – гр. София, представлявано от В. М. Б., чрез процесуалния си представител адв. М. Якимов срещу определение № 12286/12.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5153/2024 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) за издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 26-Ц-165 от 11.03.2024 г. по описа на НАП. Със същото определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочат съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по същество. Ответникът по частната жалба изпълнителният директор на НАП не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Ц.Б.С. - 2009“ ООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 26-Ц-165 от 11.03.2024 г. по описа на НАП. Според първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗХ решенията на изпълнителния директор на НАП се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административен съд - София град в 14- дневен срок от съобщаването, като според ал. 2 на същата разпоредба жалбите се разглеждат по реда на АПК. В случая независимо че искането до изпълнителния директор е подадено по реда на чл. 129 от Данъчно- осигурителния процесуален (ДОПК), съдът приел, че следва да се прилагат правилата на АПК досежно мълчаливия отказ, а не на разпоредбата на чл. 130 ДОПК. Това било така тъй като недължимо платената такса, която се претендира за възстановяване е по чл. 30, ал. 6 ЗХ, поради което и на основание чл. 28, ал. 2 ЗХ жалбата срещу мълчаливия отказ следвало да се разглежда по реда на АПК. Съдът излага аргументи, че съгласно чл. 57, ал. 2 АПК административният акт се издава в 7-дневен срок от започване на производство, което в случая е започнало с подаване на искането на 11.03.2024 г., тоест органът е следвало да се произнесе до 18.03.2024 г. Според чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, тоест безспорно се е формирал такъв след 18.03.2024 г., предвид липсата на издаден акт от органа. С разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК е предвидено мълчаливият отказ да може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Безспорно се установява, че искането е подадено на 11.03.2024 г., както и че в срока за произнасяне до 18.03.2024 г., както и към настоящия момент, компетентният орган не е издал акт, в резултат на което се формирал мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в едномесечен срок, считано от 18.03.2024 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 24.04.2024 г., тоест след срока по чл. 149, ал. 2 АПК, който е изтекъл на 18.04.2024 г. Съдът счел, че в настоящия случай не намира приложението на разпоредбата на чл. 25 ЗХ, съгласно която в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата са изяснени изпълнителният директор на НАП постановява решение, тъй като тази разпоредба касае решенията на изпълнителния директор свързани с правомощията му по чл. 17 ЗХ, сред които не фигурира такова за възстановяване на недължимо платени такси. Също така съдът намира, че не е приложима и разпоредбата на чл. 92, ал. 4 ЗХ, според която недължимо платени или събрани суми по ал. 1 - 3 на чл. 92 ЗХ и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК, доколкото тя обхваща декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 ЗХ, каквато не е настоящата такса. В случая се касаело за такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е внесена и на дружеството е издадено удостоверение за лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-10485 от 20.12.2023 г. Обжалваното определение е неправилно. Правилно първостепенният съд е приел, че процесното искане следва да се разглежда по реда на АПК. По реда на ДОПК може да се иска възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл. 128, ал. ДОПК. Не е налице законоустановена възможност по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по ЗХ. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. В компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Независимо, че в изброените в чл. 17 ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗХ. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗХ в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, а съгласно чл. 28 ЗХ решенията му се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14 - дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП. Срокът за произнасяне по подаденото до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 26-Ц-165/11.03.2024 г. е изтекъл на 25.03.2024 г., тъй като той е 14 – дневен. При липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 25.04.2024 г. Жалбата на „Ц.Б.С. - 2009“ ООД до административния съд е подадена чрез изпълнителния директор на НАП на 24.04.2024 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване и като допустима, подлежи на разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение