Определение № 2267 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а ал.7 вр. ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на И. Г. П., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу Определение № 399/29.01.2026г., постановено по адм. д. № 554/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 / АПК от надлежна страна, за която подлежащият на оспорване пред по-горна съдебна инстанция съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение в производство по чл.213 а, ал.1, изр 2 от АПК във вр. с чл.236 от АПК административният съд е върнал на И. П. негова жалба вх. № 7390 от 01.12.2025 г. срещу Определение № 4590/18.11.2025г. по същото дело с произтичащите от това правни последици. С Определение № 4590/2025г. ,постановено по адм.д. № 554/2025 г. по описа на АС-Стара Загора, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на И. П. срещу ГДИН с искане да бъде установено дали има или няма право да притежава ксерокопие от личната си карта и в случай, че има право да притежава ксерокопие от личната си карта, да бъде осъдена ГДИН да му предостави такова, прекратил е производството по адм.д. №554/2025г. по описа на АС- Стара Загора в посочената част и е спрял производството по адм.д. №554/2025г. по описа на АС-Стара Загора в непрекратената му част до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. № 929/2024г. по описа на АС-Стара Загора. АС- Стара Загора е приел, че жалба вх. № 7390 от 01.12.2025 г. срещу последното цитирано определение не отговаря на изискванията на чл.212, ал.3 от АПК, тъй като съдържа обиди, поради което със свое Разпореждане № 4944/09.12.2025г. по делото съдът е оставил жалбата без движение за поправянето й и привеждането й в съответствие с изискванията на този законов текст в предвидения в закона 7-дневен срок, с предупреждението, че при неотстраняване на тези нередовности в срок, частната жалба ще бъде върната. Това разпореждане е връчено на П. на 10.12.2025г. и в 7- дневния срок същият е депозирал по делото становище от 16.12.2025г., в което изрично е заявил, че няма да видоизменя нищо в първоначално подадената си жалба, наричайки отново съдията – докладчик по делото „ псевдо –съдия от корумпирания, неефективен и недемократичен съд Административен съд – Пловдив“. За да постанови обжалваното в настоящото съдебно производство Определение № 399/29.01.2026г., постановено по адм. д. № 554/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, административният съд е приел, че частният жалбоподател не е отстранил констатираните в Разпореждане № 4944/09.12.2025г. по делото нередовности на жалбата в дадения му 7-дневен срок, поради което и на основание чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК във вр. с чл.236 от АПК е върнал частната жалба на подателя й. По горните съображения АС-Стара Загора е върнал жалбата на подателя й като недопустима. Обжалваното в настоящото съдебно производство определение на АС-Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на административния съд за това, че жалба, в която се съдържат обидни думи срещу съда, постановил обжалвания акт по смисъла на чл.142б, ал.6 / стара ал.3/ от АПК, следва да се третира в най-добрия за подателя й случай като нередовна като несъответстваща на императивната разпоредба на чл.212, ал.3 от АПК. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че дори в жалбата, с която настоящият тричленен състав на ВАС е сезиран, отново се съдържат обидни квалификации относно съдията, постановил обжалвания акт, характеризиращи го с „ псевдо-съдия“, „ явно юридически некомпетентна и неграмотна“. По горните съображения частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал.7 вр. ал.1 от АПК вр.чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение