Определение № 1616 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2023 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г. за изменение на Решение №13051 от 28.12.2023 г. по адм. д. №7320/2023 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, В ЧАСТТА за разноските. Твърди, че съдът не е взел предвид направените от страна възражения за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответната страна, направени в депозирания към касационната жалба списък с разноски. Счита, че присъдените разноски са прекомерни, тъй като не кореспондират на извършените процесуални действия от представителя на Община Русе. Дори делото да има фактическа и правна сложност, то това е било пред Административен съд – Русе, но не и пред Върховния административен съд. Допълнително излага, че дори съдът да приеме, че Община Русе има право на разноски, то същите следва да бъдат намалени до нормативно установения размер в чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по искането - Община Русе, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не изразява становище по искането. Настоящата инстанция намира искането за допустимо, като депозирано в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, но неоснователно по следните съображения: Производството по адм.д. № 7320/2023 г. е приключило с Решение №13051 от 28.12.2023 г., с което Върховният административен съд е оставил в сила Решение №154 от 02.06.2023 г. по адм.д. №390/2022 г. на Административен съд - Русе и е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на Община Русе, сумата от 132 331,20 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за предоставяне на правни услуги от 18.09.2023 г. В приложения към касационната жалба списък на разноските по чл. 80 ГПК, страната е посочила следното: „В случай, че другата страна претендира разноски, правя възражение за прекомерността им и ги оспорвам по основание и размер“. При тази фактическа установеност претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, изявлението на страната в посочения списък на разноските е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото, за да бъдат обсъдени възраженията на страната в тази насока. За първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания по делото, в искането за изменение на решението в частта му за разноските, което е недопустимо. С оглед горното, Върховният административен съд, Седмо отделение