Решение № 7213 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13909/2019 г.

Решение № 7213 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13909/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Петров срещу Решение № 209/18.09.2019 г. на Административен съд (АС) - Кърджали постановено по административно дело № 138/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Петров срещу Заповед № 292 з-482/15.03.2019 г. издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали, с която на С. Петров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. първо, чл. 150, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ и т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В касационната си жалба касаторът излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения (въведено от касатора като процесуални нарушения на административнопроизводствените правила), касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява дали е било изготвено предложение до директора на ОДМВР – Кърджали, за да бъде образувано дисциплинарно производство срещу него, тъй като че от текстовото съдържание на оспорваната заповед става ясно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед от 10.09.2019 г. Излага съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма. Твърди, че в мотивите на съда липсва анализ на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и, че не е отчетен факта, че не може да се говори за виновност в поведението на държавния служител. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед № 292 з-482/15.03.2019 г. издадена от директора на ОДМВР – Кърджали да се отмени и по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Белев. Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на С. Петров срещу Заповед № 292 з-482/15.03.2019 г. издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, съдът е изложил съображения, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 и чл. 207 ЗМВР, в сроковете по чл. 195 ЗМВР и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото от касатора касационно основание – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. По делото са събрани относимите към спора доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е установил вярно фактическите обстоятелства. Установено е, че към 4.09.2018 г. С. Петров е заемал длъжността младши полицейски инспектор в група "Миграция" при ОДМВР - Кърджали. На посочената дата между 13.00 ч. и 14.00 ч. Петров е провел интервю с лицата А. Алкан и С. Ата по повод депозирано заявление № 762/4.09.2018 г. за разрешаване на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от Закона за чужденците в Република България. Във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 302, ал. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК на 4.09.2018 г. в 13. 48 часа С. Петров е задържан за срок от 24 часа. Извършен е личен обиск на Петров, при който в задния ляв джоб на панталона е открита парична сума в размер на петдесет лева – две банкноти с номинал двадесет лева и една банкнота с номинал десет лева. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 5.09.2018 г., С. Петров е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 14/4.09.2.0018 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Кърджали за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 във вр. чл. 301, ал. 1 от НК. Със Заповед № 292 з-1770/10.09.2018 г. издадена от директора на ОДМВР – Кърджали срещу С. Петров, е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2-ро, хипотеза първа и чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. с 150, ал. 2 от ЗМВР, изразяващи се в това, че на 04.09.2018 г. в кабинет № 13, намиращ се на първи етаж в сградата на ОДМВР-Кърджали, с цел лично облагодетелстване младши експерт С. Петров се възползвал от служебното си положение и е приел от С. Туналъ, дар – сумата от петдесет лева, който не му се следва, за да извърши действие по служба, а именно да има благосклонно отношение към С. Туналъ и неговите упълномощители А. Ата и С. Ата, да бъдат приети с предимство пред други граждани във връзка с провеждане на интервю, необходимо за получаване на статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България от страна на А. Ата. Заповедта е връчена на 10.09.2018 г. на адресата, който е оказал да я подпише. Отказът е оформен с трите имена и подписите на двама свидетели. С. Петров е бил запознат със съдържанието на издадената заповед за образуване на дисциплинарно производство на заседание на комисията, назначена от директора на ОДМВР – Кърджали (дисциплинарно разследващ орган), проведено на 10.09.2018 г. В хода на дисциплинарното производство, чийто срок е удължаван няколкократно със заповеди на директора на ОДМВР – Кърджали, връчвани на Петров, комисията е провела заседания, за което са съставени протоколи. Приобщени са доказателства по дисциплинарното производство, вкл. за публикации в електронни медии и от досъдебното производство. Петров е предоставил писмени обяснения по образуваното дисциплинарно производство, в които е заявил, че не е извършвал дисциплинарно нарушение по ЗМВР. След запознаване със изготвените в хода на дисциплинарното производство справки – от 25.01.2019 г. и 27.02.2019 г., Петров е предоставил писмено възражение. На 12.03.2019 г. комисията е изготвила становище до директора на ОДМВР – Кърджали, в което е предложила налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на С. Петров по съображения подробно изложени в становището. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – свидетеля С. Туналъ, чийто показания е кредитирал. При така установеното от фактическа страна решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Правилно съдът е приел, че актът е издаден в предписаната от чл. 210 ЗМВР писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Възражението в касационната жалба, че не е спазено изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, е неоснователно. Заповедта съдържа всички посочени от тази норма реквизити, вкл. описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено. Правилно съдът е приел, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в чл. 207 ЗМВР – издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство, в която е определен дисциплинарно разследващ орган. Решаващият съд е отбелязал, че в Заповед № 292 з-482/15.03.2019 г., на стр. 1-ва, е посочено, че нарушението е установено от проведено дисциплинарно производство, образувано със Заповед № 292 з-1770/10.09.2019 г., върху което обстоятелство се акцентира в касационната жалба, Правилно съдът е приел, че очевидно е допусната техническа грешка при изписване на годината – отразена е 2019 г. вместо 2018 г., което обаче не представлява процесуално нарушение и не накърнява правата на дисциплинарно наказаното лице, предвид това, че производството е надлежно образувано със Заповед № 292 з-1770/10.09.2018 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че касаторът не е запознат с тази заповед. Видно от доказателствата по делото същият е отказал да се запознае със заповедта, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Отделно от това, видно от отразеното в Протокол рег. № 292 р-20206/11.09.2018 г. служителят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и са му разяснени правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Правото на защита на служителя не е нарушено в хода на дисциплинарното производство. Дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарното производство е образувано за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР, поради което позоваванията в касационната жалба на разпоредбата на чл. 205 ЗМВР, са неотносими. За резултатите от разследването е изготвена обобщена справка, с която Петров е запознат. Следва да се отбележи, че Петров е запознат както с обобщената справка от 25.01.2019 г., така и с обобщената справка изготвена на 27.02.2019 г. поради удължаване на срока на дисциплинарното разследване. Поканен е даде писмени обяснения след запознаване с обобщената справка, от която възможност същият се е възползвал. При издаване на заповедта е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е допуснато нарушение на тази разпоредба. Поканата за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения е с рег. № 292 р-4504/27.02.2019 г. и е връчена на Петров на 27.02.2019 г. в 13: 20 ч. Възражението на С. Петров е депозирано с рег. № 292000-4033/28.02.2019 г. Дисциплинарно наказващият орган е приел същото и го е оценил на 13.03.2019 г., преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Правилно решаващият съд е приел, че са спазени сроковете по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен. Съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Чл. 196 ЗМВР предвижда, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съгласно чл. 58 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121 з-470/2015 г.) ако органът по чл. 207, ал. 1 ЗМВР е разпоредил събиране на допълнителни доказателства, решението за реализиране на дисциплинарна отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при него. В случая материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган на 25.01.2019 г. (първата обобщена справка). Заповедта е издадена на 15.03.2019 г. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че нарушението е установено на 04.09.2018 г., когато е образувано и досъдебното производство. 14.09.2018 г. е датата на извършване на нарушението. Наказателната и дисциплинарната отговорност са различни и датата на образуване на досъдебното производство не може да се приеме, за дата, на която дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, защото това противоречи на посоченото в чл. 195 и чл. 196 ЗМВР. Правилни са изводите на решаващия съд, че заповедта е материално законосъобразна. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателствата правилно и обосновано административният съд, е приел за доказани извършените дисциплинарни нарушения, който осъществяват фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 7 и по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗВМР. След като дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му, органът по чл. 204, т. 1 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. В хода на дисциплинарното производство е установено, че на 4.09.2018 г. в кабинет № 13, намиращ се на първи етаж в сградата на ОДМВР - Кърджали, с цел лично облагодетелстване, в качеството си на полицейски орган, по време на служба, държавният служител – младши инспектор С. Петров се е възползвал от служебното си положение и е приел от С. Туналъ от [населено място], дар – сумата от петдесет лева, която не му се следва, за да има благосклонно отношение към С. Туналъ при негови бъдещи посещения във връзка с осъществяваната от него посредническа дейност. Това е станало публично известено и е довело до негативен ефект върху авторитета на службата. Фактическите установявания на органа са подведени под съответстващата им правна норма. Действия на Петров са в разрез с правилата на т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представляват нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. При определяне на дисциплинарното наказание е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Неподкрепен от доказателствата по делото е доводът на касатора, че същият е искал да сигнализира за провокативното поведение на С. Туналъ, но обективно не е имал такава възможност. Правилни са изводите на решаващия съд, че е доказано, че Петров е приел предоставените му вещи (петдесет лева) и е упражнил фактическа власт върху тях, започвайки да ги свои непосредствено след предоставянето им от свидетеля, тъй като при извършения личен обиск на Петров парите са намерени в задния ляв джоб на панталона му и при претърсване на помещението – кабинет № 13, на първия етаж в сградата на ОДМВР – Кърджали, не е намерена и иззета оставената от Тунълъ сума. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът сочи административнопроизводствените правила, очевидно имайки предвид допуснати нарушения при издаването на оспорваната заповед, а не допуснати от съда процесуални нарушения. В съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски, се явява неоснователна. Ответникът по касация не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което не му се присъждат.