Определение № 7974 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора - [населено място], против Определение № 3642 от 08.04.2024 г., постановено по адм. дело № 10957/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е върната касационната жалба против Определение № 10284/23.11.2023 г. постановено по адм. дело № 10957/2023 г. по описа на АССГ. Жалбоподателят излага съображения, че постановения акт е неправилен, несправедлив и нищожен. Ответникът не е предоставил становище по жалбата. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по жалба на настоящия частен жалбоподател е образувано производство срещу действия, респективно бездействия на държавните органи, във връзка с изнасяне на информация по НОХД 4680/2016г. на СГС и ВНОХД 164/2019г. на САС във вестник на Турска Република Северен Кипър. С обжалваното определение № 3642 от 08.04.2024 г. е върната жалбата на Г. В. К. против Определение № 10284 от 23.11.2023г., постановено по адм. дело № 10957/2023г. на Административен съд София-град, като нередовна. Съдът е приел, че е налице основание за връщане на жалбата, поради това, че не са изпълнени дадените от съда указания, за отстраняване на нередовности в частната жалба на К., свързани с невнасяне на дължима държавна такса в размер на 30 лв. съгласно чл. 235а от АПК. Определението е правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 231 АПК. Като приложение към подадената от К. частна жалба не е представен документ за внесена държавна такса, при което същото е оставено без движение от съда за отстраняване на констатираната нередовност. Разпореждането за това е надлежно съобщено на жалбоподателя на 05.03.2024 г. Задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение, нито е постъпило искане за освобождаване от заплащането й, доколкото по първоначално направеното такова не се открива произнасяне по делото. Такова искане е направено твърде късно - едва пред настоящата инстанция при обжалване на определението на съда, с което частната жалба е върната. С оглед изложеното, правилно частната жалба на К. против Определение № 10284 от 23.11.2023г., постановено по адм. дело № 10957/2023г. на Административен съд София-град е върната на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 от АПК. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности по искането за отмяна изразяващи се в незаплатена държавна такса за разглеждането му. Ето защо, настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на Трето отделение