Определение № 4282 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4183/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Н., чрез адв. С. Х., срещу определение № 300 от 29.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 227/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено определение № 239/15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1046/2021 г. по описа на РС Бяла Слатина, с което е оставена без уважение молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, подадена от П. Г. Н. и е върната въззивната й жалба като просрочена. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В писмен отговор ответникът Е. П. Н., чрез адв. М. Б., оспорва частната касационната жалба. Моли касационното обжалване на определението да не бъде допускано. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от ищци по делото срещу преграждащ въззивен съдебен акт подлежащ на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл.274, ал. 4 ГПК като постановен по предявен иск за собственост без оглед на цената му. В обжалваното определение въззивният съд е приел от фактическа страна, че решението на първоинстанционния съд е връчено на 04.01.2022г. на П. Н., чрез процесуалния й представител адв. Хусин,който е подал въззивна жалба и молба вх. № 370/25.01.2022 г. / с куриерското клеймо на С. от 24.01.2022 г. / по чл. 65 от ГПК, с която е поискал на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК да бъде възстановен срокът за подаване на въззивна жалба. Към молбата е приложил болничен лист № Е 20213246334 от 17.01.2022 г., в който е отразено, че адв. Хусин е в домашен-амбулаторен отпуск по болест за периода от 17.01.2022 г. до 21.01.2022 г., включително, с диагноза "остър синуит неуточнен". При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод за неоснователност на молбата по чл. 64, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че в срока за подаване на въззивна жалба за адв. Х. е възникнало особено непредвидено обстоятелство, изразяващо се във внезапно заболяване, но не са събрани доказателства, че е положил необходимите усилия да го преодолее. На него му е предписан най-лекия режим на лечение - домашен/амбулаторен, като не се твърди и не се представят доказателства, че състоянието му не е давало възможност да изготви въззивната жалба в срок, предвид обстоятелството, че няма пречка адвокатска дейност да се извършва и от дома. В допълнение съдът е посочил, че дори да се приеме, че не е имал възможност да изпрати по пощата жалбата, то следва да се отчете, че куриерските фирми, една от които е използвана при депозиране на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, предоставят услуга "вземане на пратка от посочен от подателя адрес". Според съда в подкрепа на извода, че липсват доказателства, че процесуалния представител на ответницата е положил всички усилия, за да преодолее възникналото препятствие е и фактът, че в хода на първоинстанционното производство се е възползвал от възможността да изпраща книжа по делото по електронен път, от която възможност е могъл да се възползва и при депозирането на въззивната жалба. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора първи, втори и пети правни въпроси, отнасящи се до приложението на чл. 64, ал.2 ГПК, които конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: "Възникналата преди изтичане срока за обжалване внезапна причина, свързана със здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален представител на страната, поради която е пропуснато подаването в срок на въззивна жалба, съставлява ли основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване?“. Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи, като е разрешен в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС - определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2012 г., II т. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. По поставения правен въпрос: В определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2013 г. на ВКС, I т. о. е прието, че възникналата в рамките на срока за обжалване внезапна и непреодолима пречка за упълномощения по делото процесуален представител на страната да изготви и подаде въззивна /касационна/ жалба преди изтичане на предвидения в закона срок съставлява основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно /касационно/ обжалване. В определение № 228 от 9.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3682/2016 г., II г. о. е прието, че настъпили в последния ден от процесуален срок изненадващи, внезапни причини, свързани със здравословното състояние на процесуалния представител на страната, поради които е пропуснато извършването в срок на процесуалното действие, е основание за възстановяване на срока. Нестоящият състав споделя тази практика на ВКС и по поставения правен въпрос намира следното: Страната има задължение да подаде жалбата в рамките на срока, определен в закона, като е без значение кога ще стори това – в началото, средата или края на срока и преценката за момента на подаване на жалбата е предоставена на страната. Ако обаче преди изтичане срока за обжалване възникне внезапна причина, свързана със здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален представител на страната, поради която е пропуснато подаването в срок на жалбата, то това е основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. Да се приеме противното би означавало, че срокът за обжалване фактически се скъсява по независещи от страната причини, които страната няма как да знае и да предвиди, за да извърши процесуалното действие своевременно. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл. 63, ал.2 ГПК. Установено по делото е, че срокът за въззивно обжалване е изтичал на 18.01.2022г. Представеният по делото болничен лист, видно от който адв. Х. е бил в отпуск по болест за периода от 17.01.2022 г. до 21.01.2022 г. при предписан домашен-амбулаторен режим на лечение, удостоверява настъпилата временна нетрудоспособност, което състояние съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК. Необосновани са изводите на въззивния съд, че при така предписания режим на лечение процесуалният представител е могъл да работи и от дома си като изпрати жалбата по електронен път или ползвайки куриерски услуги. Поставянето на диагноза, предписването на режим на лечение, както и издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност е предоставена в компетентността на лекаря, извършил съответния преглед и щом като той е преценил, че състоянието на пациента е такова, че той е временно нетрудоспособен, то и съдът следва да зачете тази преценка. Наличието на временна нетрудоспособност означава, че за съответния период от време лицето не може да изпълнява трудовите си функции, респективно да упражнява съответната свободна професия, която невъзможност съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, което страната не може да преодолее. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и срокът за подаване на въззивна жалба да бъде възстановен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение