Определение № 5668 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. Т., чрез адв. В. П. – С., срещу Определение № 15514/15.08.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5341/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.04.2025 г. по гр. д. № 20392/2025 г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което исковата е върната на основание чл. 130 ГПКВ.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по следните въпроси:

1. „При наличието на решение по трудов спор от несъдебен орган (орган на юридическо лице с нестопанска цел) относно основанието и основателността за прекратяване на трудовото правоотношение за работника/служителя налице ли е правен интерес от завеждането на иска за установяването на прекратителното основание пред компетентния съд и искът допустим ли е?“;

2. „Допустимо ли е спортист (работник/служител, тъй като договорът е сключен по реда на КТ) да оспорва решенията на органите на федерацнята (която е ЮЛНЦ) пред общото събрание, ако не е член на това ЮЛНЦ и по закон/устав не може да бъде? Ако решенията на органите на ЮЛНЦ засягат пряко правата и задълженията му и ги накърняват (трудови в случая), то той има ли право на съдебен контрол, какъв, и може ли да иска прогласяването им за нищожни?“.

Допускането на касационно обжалване жалбоподателят основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, считайки, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК; Решение № 52 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6048/2014 г. на ВКС, Решение № 10/21.04.2015 г. по гр. д. № 3814/2014 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 269/30.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1192/2014 г. на ВКС, Решение № 35/01.09.2015 г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 230/28.06.2012 г. по гр. д. № 583/2011 г. на ВКС, Решение № 60265/14.12.2021 г. по гр. д. № 1304/2021 г. на ВКС, III ГО, Решение № 34/16.02.2022 г. по гр. д. № 1906/2021 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 151 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г. на ВКС. Сочи се и решение на ВАС, което не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По втория въпрос се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

Постановявайки обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковете на М. Т. срещу Сдружение „Обединен футболен клуб Янтра 2019" за установяване, че трудовото правоотношение между тях е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 44 от Колективния трудов договор между БФС, БПФЛ и АБФ от 04.07.2024 г., във вр. с чл. 35, ал. 5 от Правилник за договорите и трансферите на футболистите на БФС, както и исковете срещу Сдружение „Български футболен съюз“ (БФС) за установяване нищожността на решение по Протокол № 2/25.03.2025 г. на Комисията за договорна стабилност към БФС, Решение № 9 по Протокол № 2/25.03.2025 г. на Апелативната комисия на БФС и решение от 07.04.2025 г. на Дисциплинарната комисия на БФС по отношение на М. В. Т., евентуално незаконосъобразността им, са недопустими. Отговорил е утвърдително на въпроса дали спорът за основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на М. Т. със Сдружение „Обединен футболен клуб Янтра 2019 " е спор за факт с правно значение. Приел е, че той е допустим само в предвидените от закона случаи съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК. Допълнил е, че с исковата молба не се иска нито отмяна на уволнението като незаконосъобразно, нито се иска да се поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 344, т. 1 и т. 4 КТ), а друг иск за установяване на факта на прекратяване на трудовото правоотношение законът не предвижда.

Изводът за недопустимост на исковете за прогласяване нищожността, евентуално незаконосъобразността, на решенията на Комисията за договорна стабилност, Апелативната комисия и Дисциплинарната комисия към БФС, съдът е обосновал с факта, че ищецът не е член на федерацията. Допълнил е, че тези решения не са взети от върховния орган – общото събрание, поради което съдебният контрол по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за тях е счетен за неприложим, а процесуалното право възможност за съдебен контрол на актове на други органи на сдружението не предвиждало.

При тези мотиви на съдебния акт поставените от жалбоподателя въпроси не обуславят въззивното определение. Софийски градски съд нито е приемал, че е налице „решение по трудов спор от несъдебен орган“ относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и Сдружение „Обединен футболен клуб Янтра 2019", нито, че е сезиран с иск по чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение, прието на Общото събрание на БФС. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. При отсъствие на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК изследването налице ли са допълнителните условия за допускане на въззивното определение до касационно обжалване е безпредметно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,