Определение № 3061 от 12.06.2024 г. на ВКС по д. № 1837/2024 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по повдигнат от Софийския градски съд спор за подсъдност относно това кой съд е компетентен да разгледа предявените от И. А. К. срещу Министерство на правосъдието на РБ искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от отменени незаконни актове на министъра на правосъдието: заповед № СД-02-5 от 10.07.2017 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.328б, ал.1, т.4 от Закона за съдебната власт и заповед № СД-01-557 от 10.07.2017 г., с която въз основа на предходната заповед е прекратено трудовото му правоотношение с Министерството на правосъдието от длъжността „държавен съдебен изпълнител при РС- Сливен“. С определение № 1665 от 06.12.2023 г. по адм.д. № 174 от 2020 г. Административен съд- Сливен е прекратил образуваното пред него дело по тази искова молба и го е изпратил по компетентност на Софийския градски съд. С оглед предмета на предявените претенции- за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове на министъра на правосъдието, издадени в качеството му на работодател, административният съд е приел, че този спор не попада в нито една от категориите дела по чл.128, ал.1 и 2 АПК и следователно не е подведомствен на административните съдилища. С определение № 7399 от 14.05.2024 г. по гр.д.№ 3160 от 2024 г. Софийският градски съд е прекратил образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност с мотив, че ищецът вече е водил трудов спор за присъждане на обезщетение за вреди от горепосочените заповеди на министъра на правосъдието в качеството му на работодател. Гражданският съд е приел, че доколкото в настоящия случай се претендирали вреди от отменен акт на държавен орган, който на основание чл.328и от Закона за съдебната власт подлежал на контрол по реда на АПК, то и отговорността на държавата за вредите, причинени на ищеца от отменения незаконосъобразен акт следвало да се реализира по същия съдопроизводствен ред- установеният такъв в АПК. По така повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа предявените от И. А. К. срещу Министерство на правосъдието на РБ искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от горепосочените отменени незаконни актове на министъра на правосъдието, е Софийският градски съд, а не административният съд, поради следното: В случая ищецът, държавен съдебен изпълнител, претендира обезщетение за имуществени вреди- неизплатени трудови възнаграждения, допълнителни трудови възнаграждения, здравни осигуровки, дължими пари за облекло и очила за периода след незаконното му уволнение, както и обезщетение за неимуществени вреди- негативни психически изживявания, които произтичат от незаконното му уволнение, извършено със заповед на министъра на правосъдието. Тези негови претенции не могат да бъдат квалифицирани като искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като претендираните вреди не са от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Това е така, тъй като при издаването на заповед № СД 02-5 от 10.07.2017 г. и заповед № СД-01-557 от 10.07.2017 г. министърът на правосъдието е действал в качеството му на работодател на ищеца, а не в качеството на орган на изпълнителната власт, който упражнява властнически правомощия. Самата дейност по издаването на горепосочените заповеди по своя характер не е административна, нито пък е при или по повод изпълнение на административна дейност, а е с характер на дейност в рамките на трудовото правоотношение между ищеца и МП /уредбата на статута на държавните съдебни изпълнители е в Закона за съдебната власт, където е посочено, че министърът на правосъдието назначава и освобождава от длъжност държавния съдебен изпълнител, като между страните възниква трудово правоотношение, което се регулира от разпоредбите на ЗСВ като специален закон и субсидиарно- от КТ/. Поради това делата, образувани по искове, с които се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател на ищеца, не могат да се причислят към нито една от категориите дела по чл.128, ал.1 и ал.2 АПК, подведомствени на административните съдилища, и подлежат на разглеждане от общите граждански съдилища. В този смисъл е съдебната практика, например решение № 60232 от 01.04.2022 г. по гр.д.№ 3986 от 2020 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 388 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 150 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд