Определение № 6512 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба от Г. П. А. от гр. Опака, обл. Търговище, [улица], с посочен адрес за кореспонденция: гр. Варна, [жк], [адрес], с която се обжалва Определение № 555/23.04.2024 г., постановено по адм. д. № 148/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище. С посоченото определение е оставено без уважение искането на Г. П. А. за спиране на допуснато по закон изпълнение на Разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г., издадено от С. С. - ръководител ПО в ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 98, ап. 1, т.1 във връзка с чл.95, ал.1, т.6 от КСО е разпоредено спиране на изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО на Г. А., считано от 25.03.2024 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение, част от които са свързани със законосъобразността на самото разпореждане, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. Жалбоподателката претендира отмяна на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт и постановяването на определение, с което да се допусне спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г., издадено от ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Търговище. Ответникът по частната жалба не е ангажирал становище. Върховният административен съд в състав на Шесто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 вр. ал. 2 АПК, от страна, имаща правен интерес от оспорването, доколкото съдебният акт е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения: Съдебното производство пред Административен съд –Търговище е образувано по жалбата на Г. П. А. против против Решение 2153-25-42/04.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 98, ап. 1, т.1 във връзка с чл.95, ал.1, т.6 от КСО е разпоредено спиране на изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО на Г. А., считано от 25.03.2024 г. По аргумент от чл.117а, ал.1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО, каквото е и процесното, не спира изпълнението им. С обжалваното определение на административния съд е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ - Търговище. Съдът е обсъдил наведените в молбата и уточняващата такава доводи и е приел, че с оглед разпоредбата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО би била основателна единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Изложил е съображения за недоказаност на твърденията за наличие на предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Като допълнително основание за отхвърляне на направеното искане е посочил, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК предвижда възможност за спиране на изпълнението само въз основа нови обстоятелства, т.е. обстоятелства, които са възникнали след постановяване на акта, а посочените в молбата и уточнението към нея от частната жалбоподателка факти и обстоятелства са настъпили преди издаване на процесното разпореждане. Така постановеното определение е правилно. Законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии, но ако от това предварително изпълнение за всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни вреди, в общия смисъл на чл. 120 от Конституцията на РБ, съдът може да спре предварително изпълнение (виж мотивите на Тълкувателно решение №5/08.09.2009 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело №1/2009). Изводът е, че допуснатото със закон предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и намира за нужно да отбележи, че съдебната практика на ВАС приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да докаже. Както правилно е посочил Административен съд – Търговище, тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на акта, защото по силата на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното му изпълнение. Освен това с разпоредбата на чл. 97. ал. 1, т. 4 КСО е регламентирано възобновяване на спряната пенсия по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато отпадне основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 с.к., като изплащането се възобновява от датата на спирането, което е допълнително основание да се приеме, че вредата от спиране изплащането на пенсията не е „трудно поправима“ по смисъла на закона. По-същественото в случая е, че настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, следва да е свързано с наличието на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случай такива нови факти и обстоятелства не са доказани. Обстоятелството, че жалбоподателката е оспорила ЕР на НЕЛК не е релевантно такова по смисъла на чл.166, ал.2 изр. последно от АПК, тъй като по никакъв начин не променя обстоятелствата към датата на издаване на административния акт. И към тази дата, и към датата на подаване на молбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесното разпореждане това експертно решение не е влязло в сила. Във връзка с твърдението в частната жалба, че издаването на разпореждането за спиране изплащането на пенсия по чл.95, ал.1, т.6 от КСО е следвало да бъде постановено въз основа на влязло в сила ЕР на НЕЛК, следва да се посочи, че това е въпрос по съществото на правния спор, който е предмет на адм.д. № 148/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, свързан е с преценката на законосъобразността на постановения административен акт от компетентния съд и не е предмет на настоящето производство. Ето защо и като е приел, че не се налага спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение на акта, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С настоящия съдебен акт не се разрешава по същество правният спор между страните, поради което разноски не се присъждат. Мотивиран така Върховен административен съд в състав на Шесто отделение,