Определение № 364 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 780/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. [фирма] ,[населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 1358 от 30.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1998 от 2006 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2066 от 9.08.2006 г., постановено по гр.д. № 5234 от 2004 г. на В. районен съд, 30 състав и е уважен предявеният от Д. И. Ж. срещу [фирма] ,[населено място] иск по чл.108 ЗС касаещ реална част от недвижим имот с площ от 6 412 кв.м., представляващ ПИ № 44 по КП на зона за отдих “П.”,[населено място] / имот пл. № 1573 по помощния кадастрален план на същото място”. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано, пороци представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК. Прави се оплакване за недопустимост на решението, тъй като ищцата не е собственик на имота. Към жалбата са представени доказателства, които съдът не обсъжда, тъй като касационната инстанция е сезирана с въпроса за правилността на въззивният съдебен акт, а не се произнася по съществото по спорното право. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка, като жалбоподателят се позовава и на трите хипотези на чл.280, ал.1, ГПК и счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е в противоречие с други решения, постановени от въззивните съдилища. Намира, че допускането до касация ще допринесе за развитието на правото и правилното приложение на закона. В изложението макар и неясно е поставен материална правния въпрос за възможността на ответника да навежда всички правоизключващи възражения относно твърдяното с исковата молба право на собственост на кастора, включително и по отношение изключението по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, както и въпроса следва ли съдът да формира изводите си след цялостен анализ на доказателствата и да ги съпостави с твърденията и възраженията на страните. Останалите поставени проблеми касаят неправилност на решението и следва да се разгледат при постановяване на съдебния акт по чл.290 ГПК. Ответницата Д. И. Ж. не е подала отговор по наведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Писмен отговор е постъпил от третото лице помагач [фирма] в който се излага становище за отмяна на решението и се инвокират пороци, аналогични с посочените в касационната жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] ,[населено място] СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК по поставените материално правен и процесуален въпроси. В. окръжен съд е уважил предявеният осъдителен ревандикационен иск от Д. И. Ж. против [фирма] ,[населено място] за реална част от недвижим имот с площ от 6 412 кв.м., представляващ ПИ № 44 по КП на зона за отдих “П.”,[населено място] / имот пл. № 1573 по помощния кадастрален план на същото място” защото е намерил, че ищцата е установила правото си на собственост по наследство от Г. К. Н. и земеделска реституция – решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 30.06.2004 г. по гр.д. № 987 от 2003 г. на Варнеския районнен съд. По делото е изяснено, че наследодателят Г. К. Н. е бил оземлен с нива в м “Манастира”,[населено място], землището на[населено място] с Протокол № 619 от 28.03.1940 г. на Съвета при отделението за поземлена собственост и комасация при М. на земеделието и държавните имоти, която през 1962 г. е била внесена в ТКЗС. Извършена е замяна от Т. Комисия и на Н. са били отредени два декара в м. ”Карантината”, за което се е снабдил с н.а. № 164 от 1964 г. Имота, внесен от Н. в ТКЗС бил предоставен на ОС на Б., който го е отстъпил на К. “Е.”. Установено е, че ответника е правоприемник на К. “Е.” ,чийто правоприемник е [фирма] ,преди това [фирма] и [фирма]. Върху имота в м. “Манастира” са били изградени бунгала и обслужващи сгради, които са се ползвали като почивна станция от служители на праводателите и от [фирма]. Основно спора се е развил относно датата на застрояване на терена – преди м. март 1991 г. или след това и относно приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. По отношение на направеното възражение, че следва да се приложи разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗПСЗЗ, тъй като са установени разпоредителни сделки с получената по замяна земя, въззивният съд е намерил, че то е неоснователно защото можело да бъде въведено само от тези трети лица, чийто наследници са били собственици на земята преди нейното обобществяване. След обсъждане на събраните доказателства В. окръжен съд е уважил предявеният ревандикационен иск. Решението на В. окръжен съд е било постановено в отклонение от практиката на съдилищата по посочените два въпроса, поради което настоящия състав намира, че то следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. [фирма] следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 34 582 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,