Определение № 169 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. В. К., чрез адв. А. П. Т., срещу въззивно определение № 196/15.04.2016 г., постановено от Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 150/2016 г. Въззивният съд, като потвърдил определението на първата инстанция, прекратил производството по отрицателния установителен иск на Р. В. К. против съпруга й Т. К. К. и неговите взискатели по образувано изпълнително дело от 2013 г. – Е. Х. Я. – А. и Национална агенция по приходите ТД Б.., за това, че Т. К. не е собственик на недвижим имот, предмет на изпълнението. Съдът е приел, че ищецът се явява трето на изпълнението лице, искът е по чл. 440 ГПК и е на разположение само на третото невладеещо имота лице. В случая няма спор, че ищецът владее вещта. С определение № 345/08.07.2016 г. производството по делото е спряно на осн. чл. 292 ГПК. Постъпила е молба вх. № 5957/29.05.2017 г. с искане за допускане на обезпечение на иска по чл. 389, ал. 1 ГПК. Искането е недопустимо. Производството е висящо пред касационна инстанция, поради което и съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК е недопустимо произнасяне за първи път по искане за обезпечение на висящ иск. Молбата следва да бъде върната. Мотивиран от горното, съдът