Определение № 941 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 205/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Х. Апостолова срещу Определение № 7049/ 17. 08. 2023 г. по административно дело № 1698/ 2022 г. по описа на Административен съд- София град, с което е оставена без разглеждане жалба (искова молба вх.№ 6757/ 26.05.2021 г. на СРС) срещу Писмо № РМЛ21-ГР94-232-(5)/ 29.01.2021/ 08.03.2021 г. на секретар на СО- район „Младост“, в което е обективиран отказ за извършване на административна услуга и е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да се задължат административните органи да предоставят определени документи. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който прегражда по– нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното определение Административен съд– София- град е приел, че Производството е образувано след изпращане на делото по подсъдност с Определение № 457/ 29.05.2021 г. по гр. дело № 29247/ 2021 г. по описа на Софийски районен съд и е по жалба (искова молба вх.№ 6757/26.05.2021 г. на СРС) на И. Стоянова чрез настойника ѝ Х. Апостолова, срещу Писмо № РМЛ21-ГР94-232-(5)/ 29.01.2021/ 08.03.2021 г. на секретар на СО- район „Младост“, в което е обективиран отказ за извършване на административна услуга. В хода на производството И. Стоянова е починала. Във връзка с указанията, дадени с Определение № 1935/21.02.2023 г. по адм. дело № 1575/ 2023 г. на ВАС, и на основание чл. 227 ГПК, вр. чл. 144 АПК, с Определение № 6997/16.08.2023 г. АССГ е конституирал като жалбоподатели нейните наследници. Адм. съд в хода на съдебното производство установил, че подадената жалба (искова молба с вх. № 6757/ 26.05.2021 г. на СРС) е недопустима. Преценил, че с Писмото от 08.03.2023 г. не е удовлетворено искането на починалата заявителка от 01.03.2023 г., същото представлява отказ за извършване на поисканата административна услуга и засяга неблагоприятно в правната ѝ сфера. В него не е посочено в какъв срок и пред кого подлежи на обжалване, на основание § 8 ПЗР АПК вр. чл. 140, ал. 1 АПК, срокът за неговото е оспорване е 2 месеца. Той не е бил спазен при подаване на жалбата. С това е прието, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 140, ал. 1 АПК и същата е оставена без разглеждане. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Административният съд правилно е приел, че в случая подадената жалба, се явява просрочена- чл.159, т.5, във вр. с чл. 140, ал.1 от АПК. Заявлението до административния орган, е за извършване на административна услуга– предоставяне на удостоверение за наследници. Следователно по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Правилна е констатацията на адм. съд, че обжалваното писмо е връчено редовно- на 11.03.2021 г. Жалбата (исковата молба) е подадена директно в СРС, след законоустановения срок на 26.05.2021 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорването пред съд на отказ за извършване на исканата административна услуга е просрочено, тъй като правото на жалба не е упражнено в срока по чл. 140, ал. 2 АПК. Този решаващ извод не се и оспорва в частната жалба. Изложените аргументи в оспорването не променят извода за наличие на просрочие на оспорването на административния акт- чл.159, т.5, във вр. с чл. 140, ал.1 от АПК. Оплакванията относно нарушения на административно производствените правила от административния орган са неотносими към настоящото производство по чл. 229 и сл. АПК. В него релевантните факти, касаят срочността на оспорването и свързаните с това обстоятелства- чл.140, чл.149, чл. 161 от АПК. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение