Определение № 9479 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7762/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР – София /погрешно посочено в жалбата като „Смолян“/, чрез юрк. Иванова, срещу Определение № 945/19.07.2024 г. по адм. д. № 862/2024 г. на Административен съд-София-област, с което е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 517з - 3481 / 28.06.2024 г. на Директора на ОД МВР София. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. Ответната страна Ф. Г. К. в срока по чл. 232 от АПК, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С процесната Заповед № 517з - 3481 / 28.06.2024 г. на Директора на ОД МВР София е наредено, ответникът, в качеството на държавен служител, да бъде командирован в Районно управление-Правец при ОД на МВР-София за срок 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г. /вкл./ Съгласно установяванията в определението, процесната заповед е връчена на служителя на 01.07.2024 г., при което последният подава жалба срещу нея на 18.07.2024 г. с включено искане за спиране на изпълнението, предвид посочената начална дата. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и евентуално настъпване на конкретно посочени вреди при изпълнение на заповедта, подкрепени с приложени писмени доказателства. От правна страна съдът е приел искането за допустимо и след извършена проверка по реда на чл. 166 АПК – за основателно. Според изложените мотиви, допуснатото предварително изпълнение не е формулирано изрично в заповедта или по силата на закона. Възможността за временно командироване при служебна необходимост е предвидена в чл. 181, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, но от текста на разпоредбата не може да бъде направен извод за наличие на съдържание в нея, което да обосновава допускане на предварително изпълнение. Като съществени за крайното заключение по искането са отчетени формата и предпоставките по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 АПК, които в случая не са спазени. Постановеното определение от Административен съд – София-област е валидно, допустимо и правилно. Преценката на първоинстанционния съд по допустимостта на заявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е логически и правно обоснована. Частният жалбоподател не оспорва факта, че в заповедта не се съдържа изрично разпореждане за предварително изпълнение. Определената начална дата – 01.07.2024 г. на командироване на служителя е квалифицирано правилно от съда като равнозначно на акт с подобна насоченост. Наведените оплаквания в частната жалба са неоснователни и бланкетни. Процесната заповед е издадена по реда на чл. 181а, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, което обосновава основателността на извода на административния съд, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е във формата, предвидена в чл. 60, ал. 2 АПК. Отсъствието на конкретни аргументи, както и на разграничение между предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение и относимите към проверката за законосъобразност на акта в основното производство, са достатъчно основание за отхвърляне на частната жалба на директора на ОДМВР-София. Изцяло погрешно е разбирането на частния жалбоподател, че регламентираните законови изисквания относно формата и предпоставките по чл. 181а, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 60, ал. 1 и ал. 2 АПК, могат да бъдат нарушени по съображения, произтичащи от оперативната самостоятелност на органа. Неспазването на всяко от тях води до незаконосъобразност на взетото привременно решение, както правилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,