Определение № 367 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е решение от 29.10.2010г. по гр.д.№4522/2010г. на ГС София, в частта му имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на З. А. М. срещу решение по гр.д.№16891/2009г. РС София по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото като недопустимо за разликата над 7 423,13 лева до 9867,86 лева представляваща цена на незаплатена топлинна енергия както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава. Частнияг жалбоподател – З. А. М., поддържа че обжалваното решение, в частта му имаща характер на определение, е неправилно, моли да бъде отменено. Ответникът +Т.- С.” Е., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли определението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е основателна. С решение от 29.10.2010г. по гр.д.№4522/2010г. на ГС София, в частта му имаща характер на определение, е оставена без разглеждане въззивна жалба на З. А. М. срещу решение по гр.д.№16891/2009г. РС София по иска по чл.415, ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото като недопустимо за разликата над 7 423,13 лева до 9867,86 лева представляваща цена на незаплатена топлинна енергия както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава. Прието е по делото, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, но въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД до пълните им размери е недопустима, поради погасяването им по давност. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното решение, в частта му имаща характер на определение, следва да се обезсили като недопустимо. Видно е от съдържанието на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от 18.01.2010г. по гр.д.№16891/2009г на РС София, че З. А. го обжалва и претендира неговата отмяна само в частта, с която предявения срещу нея иск е уважен, но не и в частта му, с която същият е отхвърлен за разликата над 7 423,13 лева до 9867,86 лева представляваща цена на незаплатена топлинна енергия както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК следва да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в отхвърлителната си част като необжалвано и съдът не е имал право да се произнася служебно в необжалваната част. По тези съображения обжалваното решение, в частта му имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на З. А. М. срещу решение по гр.д.№16891/2009г. РС София в частта му за отхвърляне иска по чл.415, ал.1 ГПК, следва да се обезсили, тъй като съдът се е произнесъл плюс петитум, без да е бил надлежно сезиран. За тази страна не бил налице правен интерес да обжалва първоинстанционното решението в тази му част, с която искът срещу нея е отхвърлен, а и тя не е направила такова искане, поради което съдът недопустимо се е произнесъл извън предмета, с който е бил сезиран и по отношение на тази част от съдебен акт, която е влязла в сила. Предвид изложените съображения, съдът