Определение № 10131 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8754/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. А. И. от гр.София, подадена чрез процесуален представител адв.Л. Константинов. Частната жалба е против разпореждане №4158 от 18.04.2024г., постановено по адм. д. №4713/2023г. на Административен съд София – град. С него е върната касационната жалба на Е. А. И. срещу решение №6275/24.10.2023г., постановено по адм. д. №4713/2023г. на Административен съд София – град. Частният жалбоподател счита определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане №4158 от 18.04.2024г. по адм. д. №4713/2023г. на Административен съд София – град, на основание чл.213а, ал.1, изр.второ от АПК, е върната касационната жалба на Е. А. И. срещу решение №6275/24.10.2023г., постановено по адм. д. №4713/2023г. на Административен съд София – град (АССГ). В мотивите към обжалваното разпореждане е посочено, че въпреки дадените указания с определение от 09.01.2024г. на АССГ, не са изпълнени указанията за спазване на изискванията на чл.213, т.3 АПК да се внесе още 40 лева държавна такса до дължимия размер от 70 лева. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Съгласно чл.213а, ал.1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл.212 и чл.213 АПК, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Изречение второ на горепосочената норма предвижда, че ако нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая подадената касационната жалба от Е. А. И. срещу решение №6275/24.10.2023г. по адм. д. №4713/2023г. на Административен съд София – град, не е отговаряла на изискванията на чл.213, т.3 АПК, тъй като към нея не е бил приложен документ за платена държавна такса в пълен размер от 70 лева съгласно чл.227а, ал.1 АПК - били са внесени само 30лв. С определение от 09.01.2024г. съдът е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на още 40 лева до дължимия размер от 70 лева. Това определение е било връчено на Е. А. И. по реда на чл.18а, ал.9 АПК /чрез залепване на уведомление на вратата, тъй като въпреки многократните посещения Е. А. И. не е намерен на посочения от него адрес/. За Е. А. И. определението е било редовно връчено на 19.03.2024г. /с изтичането на едноседмичния срок за получаването на определението от залепяне на уведомлението на 12.03.2024г. - чл.18а, ал.9, изр.4 АПК/. Същото определение е връчено на 13.02.2024г. и на неговия процесуален представител адв.Л. Константинов. Указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба не са изпълнени в дадения седмодневен срок, изтекъл на 26.03.2024г. – вторник, работен ден. Неизпълнението им в срок има за последица връщане на касационната жалба съобразно чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд неправилно е приел, че срокът за отстраняване нередовностите на касационната жалба е изтекъл на 19.03.2024г. Този срок е 26.03.2024г. съобразно мотивите, изложени в предходния абзац. Това обаче не се отразява на обжалваното разпореждане като краен резултат, тъй като и до 26.03.2024г. нередовността на касационната жалба не е били отстранена. Това е направено едва на 13.05.2024г. - много след постановяване на обжалваното разпореждане на 18.04.2024г. След постановяване на обжалваното определение нередовността на касационната жалба не може да бъде отстранена, тъй като е изчерпан редът за това по чл.213а, ал.1 от АПК. Новозаплатената държавна такса не новира срока за отстраняване на нередовността на касационната жалба, нито се отразява на правилността на обжалваното разпореждане. В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно. Неоснователно е възражението в частната жалба, че Е. А. И. е следвало да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Според чл.227а, ал.2 АПК граждани могат да бъдат освободени от държавна такса, но само ако са поискали това и са представили посочените в разпоредбата доказателства. В случая Е. А. И. не е поискал освобождаване от държавна такса по подадената от него касационна жалба, поради което такава е била дължима. За прецизност следва да бъде посочено, че неправилно с определение №11613 от 11.07.2024г. първоинстанционният съд е освободил частния жалбоподател Е. А. И. от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него /чрез адв. Л. Константинов/ частна жалба, предмет на настоящото производство. Съгласно чл.213а, ал.7, изр.1 от АПК държавна такса по тази частна жалба не се дължи. Това не се отразява на обжалваното разпореждане, а се споменава за бъдещото администриране по други дела на съдията-докладчик от първоинстанционния съд. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,