Определение № 73 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2013 г.

Делото е образувано по касационните жалби на адвокат Ч. като процесуален представител на П. Д. Т. от [населено място], област Пловдивска, на Р. с. чрез районен съдия П.Б. като процесуален представител на председателя на съда В. Х. и на О. с. чрез председателя му С. Ц. срещу въззивното решение от 07.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1101/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд от 11.VІІ.2012г. по гр.д. № 285/2012г. в осъдителната му част над 5000лв. до 10000лв. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от П. Д.Т. срещу Р. с. и О. с. искове за присъждане солидарно на обезщетение за неимуществени вреди за незаконно изпълнение на наказание „лишаване от свобода” пред периода 18.ІХ.2007г. – 20.VІІІ.2009г. за разликата над 5000лв. до 10000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.ІV.2011г. до окончателното изплащане, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му осъдителна част за сумата 5000лв. обезщетение, присъдени солидарно, и в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до пълния предявен размер 80000лв. В касационната жалба на РС се съдържа искане за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл.282 ал.2 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира искането за спиране за неоснователно. Това е така, тъй като невлязлото в сила поради обжалването му пред ВКС въззивно решение не подлежи на изпълнение срещу РС по силата на закона - чл.243 ал.2 ГПК, съгласно която разпоредба срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ал.1 ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Следва да се отбележи, че няма данни и за издаден изпълнителен лист и за образувано изпълнително дело. По изложените съображения искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,