Определение № 846 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 614/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 161/18.05.2011г., постановено по в.ч.гр.д.№ 221/11г., с което Окръжен съд – Смолян е потвърдил определение № 315/04.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1105/07г. на Районен съд – Смолян за внасяне в приход на държавния бюджет на сумата от 20000 лв., внесена като гаранция по обезпечение за бъдещ иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е недопустима. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното въззивно определение не е от категорията на визираните актове, тъй като не е преграждащо и е постановено в обезпечително производство. Всички актове на съда, издадени в обезпечителното производство, подлежат на двуинстанционно разглеждане с единствено изключение по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. При действието на ГПК /отм./ определенията на първоинстанционния съд подлежаха на обжалване единствено пред съответния въззивен съд. В този смисъл, определението на районния съд, с което е отменено допуснатото обезпечение е влязло в сила от датата на постановяване на въззивния акт за оставянето му в сила. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд