Определение № 458 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. И. против определение от 20.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 7592/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивен съд, на основание чл.248, ал.1 ГПК, е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника по делото разноски за първата инстанцзия, в размер на 744 лева, от общия размер от 1800 лева, намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК, предвид направено възражение за прекомерност от страна на ищцата по спора. С частната жалба се твърди, че и така присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. В случая са предявени два обективно съединени иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, поради което не следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаеща самостоятелното предявяване на един от двата обективно съединени иска. Тъй като предявените искове са неоценяеми, то минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от същата наредба – по 300 лева за всеки един от обективно съединените искове, т.е. размера на дължимото възнаграждение, предвид и липсата на съществена фактическа и правна сложност, следва да е общо в размер на 600 лева. Предвид изложеното, състава на ВКС