Определение № 4643 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2023 г.
ВАСОсмо отделение15.04.2024reporting judge Христо Койчев
Ruling
ОТМЕНЯ определение от 03.04.2024г. за даване ход на делото по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото от директора на Агенция „Митници“ гр. София искане за отмяна на влязло в сила определение № 2805/29.03.2023г., постановено по адм. дело № 3008/2023г. на Административен съд – София град. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 9380/2023г. на Върховния административен съд, осмо отделение. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на А. Попов сума в размер на 1 000лв. /хиляда/, представляваща адвокатско възнаграждение. Определението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд, с частна жалба, в седемдневен срок от съобщението. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Grounds
Производството е по реда на чл. 245 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Агенция „Митници“ гр. София, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на основание чл. 245 АПК вр. чл. 239, т. 5 АПК, на определение № 2805/29.03.2023г., постановено по адм. дело № 3008/2023г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане молбата на А. Попов за спиране изпълнението на решение № 32-91872/09.03.2023г. на директора на ТД Митница Варна, производството по делото е прекратено а жалбата съдържаща искане за спиране е изпратена за произнасяне на директора на Агенция „Митници“. Поддържа се становище за наличие на предпоставките на чл. 245 вр. чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като Агенция „Митници“ се явява трето лице, предвид нормата на чл. 130, ал. 4 от АПК, даваща възможност посоченото по-горе определение на АССГ да се обжалва с частна жалба не само от страните по него, но и от органа на който делото е изпратено. Сочи се, че директорът на Агенция „Митници“ не е участвал в съдебното производство и не му е била предоставена възможност да оспорва процесното определение предвид чл. 130, ал. 4 от АПК. Налице са кумулативните предпоставки за подаване на искане за отмяна – акта да простира правните си последици спрямо третото лице, акта да е неблагоприятен спрямо него и да е имал гарантирано право от закона за участие в делото. Претендират се разноски за юрискосултско възнаграждение и за внесената д.т. Ответникът – Директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител счита молбата за основателна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Попов, чрез процесуалния си представител оспорва молбата за отмяна. Счита, че последната е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като е налице произнасяне на съда с краен акт – решение на ВАС с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, касаещ спора по същество. Претендира разноски. Върховният административен съд – осмо отделение намира искането за отмяна за недопустимо поради следните съображенията: Делото пред АССГ е образувано по жалба на А. Попов, гражданин на Р. Украйна срещу решение към Декларация за временно складиране № 22BG002007002676U7/11.08.2022г., на директора на ТД Митница Варна, с което в полза на Държавата са отнети леки автомобили по посочената по-горе ДВС, като в жалбата се съдържа и искане за спиране предварителното изпълнение на процесното решение. С определение № 2805/29.03.2023г., постановено по адм. дело 3008/2023г. на АССГ, първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молбата на А. Попов за спиране изпълнението на решение № 32-91872/09.03.2023г. на директора на ТД Митница Варна, производството по делото е прекратено, а жалбата съдържаща искане за спиране е изпратена за произнасяне на директора на Агенция „Митници“. Не се оспорва, че процесното определение не е било съобщено на Агенция „Митници“, а само на страните по делото. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 АПК допуска отмяна по искане на трето лице само на влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда. От горното следва, че не подлежат на отмяна по искане на трето лице определенията и разпорежданията, независимо от техния характер. Ирелевантен в случая е въпросът дали те са неблагоприятни за молителя, след като е налице изрична правна регламентация отмяната на кои съдебни актове може да бъде инициирана от трето лице. Разпоредбата визира единствено влезлите в сила съдебни решения и споразумения пред съда и това изключване е обусловено от правното естество и действие на определенията и разпорежданията - те не обвързват с правни последици по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК третото лице, което не е участвало в съдебното производство. Следва да бъде посочено, че чл. 247 АПК препраща изрично към разпоредбите на чл. 240 - 243 АПК, а не към чл. 237, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 245, ал. 1 АПК е специална и се отнася за отмяната по искане на трето лице. Този текст изключва приложението на чл. 237, ал. 1 АПК в тези случаи. С оглед на изложеното, определението, чиято отмяна се иска, не е от лимитативно изброените в чл. 245, ал. 1 АПК актове. Налице е пречка от абсолютен характер - липса на предмет, което прави искането за отмяна недопустимо, поради което определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, искането за отмяна следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Предвид изхода на делото и направените своевременни искания за присъждане на разноски следва да се осъди Агенция „Митници“ гр. София да заплати на А. Попов сумата 1 000лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 249 вр. с чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,