Определение № 3090 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на „ДЗИ- Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, срещу въззивно решение № 1091 от 04.11.2024 г. по в. гр. д. № 795/2024 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 6587 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 11953/2021 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Столична община и „М М СТРОЙ 2003“ ООД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Столична община не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4855, с площ от 18 457 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4922, с площ от 11 506 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4948, с площ от 964 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.355, с площ от 806 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4799, с площ от 970 кв. м, и поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4815, с площ от 1293 кв. м, съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и че „М М СТРОЙ 2003“ ООД не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.2583, с площ от 5403 кв. м, съгласно КККР на гр. София, одобрен със заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. Със същото решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че „М М СТРОЙ 2003“ ООД е собственик на основание правна сделка и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.2583, с площ от 5403 кв. м, идентичен с УПИ V-2583 от кв. 121 по плана на гр. София, ж.к. "Малинова долина", при посочени граници, като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт № 105/12.05.2005 г. в частта, касаеща посочения поземлен имот. С определение № 2335/07.05.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която предявеният от „М М СТРОЙ 2003“ ООД срещу „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД насрещен иск за собственост е уважен на основание придобивна давност. В останалата му част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила. С молба вх. № 9647 от 12.05.2026 г. ищецът по насрещния иск „М М СТРОЙ 2003“ ООД е заявил, че прави отказ от иска за собственост на имота на основание давностно владение. По направеното искане настоящият състав на Върховният касационен съд намира следното: Разпоредбата на чл. 233 ГПК урежда възможността страната, инициирала исковия процес, във всяко положение на делото да направи отказ от иска си. След като „М М СТРОЙ 2003“ ООД е направил писмено изявление за отказ от предявения насрещен иск, то на основание чл. 233 ГПК постановеното по спора въззивно решение в посочената част, както и решението на първоинстанционния съд в същата част, следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено. Упражняването на това действие е предоставено изцяло на преценката на ищеца, като съдът не може да контролира причините, поради които то се извършва. За упражняването на това процесуално действие не се изисква и съгласие на насрещната страна по спора. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска ответникът има право на разноските, които е направил в процеса, които в настоящия случай са в размер на 517,54 евро – разноски за заплатена държавна такса за разглеждане на касационната жалба. По частната жалба на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД: По делото е постъпила и частна жалба на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД срещу определение № 411 от 12.02.2025 г. по в. гр. д. № 795/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е допълнено решение № 1091 от 04.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Със същото определение е оставена без уважение молбата на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД за изменение на въззивното решение в частта за разноските по отношение на присъдените в полза на „М М СТРОЙ 2003“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 76 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му. Столична община е депозирала писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Ответникът по жалбата „М М СТРОЙ 2003“ ООД също е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че частната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с решение № 1091 от 04.11.2024 г. по в. гр. д. № 795/2024 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено изцяло постановеното първоинстанционно решение. При този изход на делото пред въззивния съд, жалбоподателят дължи на въззиваемите разноски по делото. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ответникът „М М Строй 2003“ ООД е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 38 000 лв. за всеки от двата предявени иска в производството или общо сумата от 76 000 лв., която следва да му бъде заплатена от въззивника с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото са представени доказателства за договаряне на адвокатския хонорар, както и за заплащането му – договор за правно обслужване от 01.05.2024 г., както и и издадени фактури и банкови извлечения към тях. С оглед правната и фактическа сложност на делото и предявените искове, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и същото не следва да бъде намалявано. Въззивният съд е приел, че молбата на Столична община за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство е допустима и липсата на списък по чл. 80 ГПК не представлява пречка за разглеждане на същата по същество, доколкото юрисконсултското възнаграждение не представлява разноски по делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК въззивникът е осъден да заплати на ответната община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Настоящият съдебен състав не споделя в пълна степен така изложените мотиви и счита постановения акт за частично неправилен. При постановяване на акта си, Софийският апелативен съд не е отчел факта, че делото пред въззивната инстанция не се отличава с особена правна и фактическа сложност, нови искания и възражения не са правени от страните, нови доказателства не са събирани и по делото е проведено едно открито съдебно заседание. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в редакцията й към момента на сключване на договора за правно обслужване /01.05.2024 г./, по всеки един от предявените искове възлиза на сумата от 12 747,80 лв. или общо 25 495,60 лв. Съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а може да служат само като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски. Съвкупната преценка на горепосоченото мотивира настоящият състав да уважи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и намали следващото се на ответното дружество„М М СТРОЙ 2003“ ООД адвокатско възнаграждение до сумата от 15 000 евро. Частната жалба е неоснователна в частта, с която се обжалва въззивното определение по отношение на присъдените в полза на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 248 ГПК, в срока за обжалване на решението, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени решението в частта за разноските. Основание за допълване е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе с решението си по своевременно заявена от страните претенция за разноски, а за изменение - когато в решението съдът се е произнесъл по разноските, но е допуснал грешка при изчислението им. Според указанията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. В случая с молба вх. № 32787 от 16.12.2024 г. Столична община, като се е позовала на разпоредбата на чл. 248 ГПК, е направила искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Доколкото искането не е за изменение, а за допълване на решението в частта му за разноските, допустимостта на същото не е обусловено от представянето на списък по чл. 80 ГПК, респ. липсата на такъв не е основание съдът да откаже да се произнесе по неговата основателност. С оглед на това, в тази част обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,