Определение № 326 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. И. Г. от[населено място], против решението от 22.04.2010г., постановено по в.гр.д. №6/2010г. на П. апелативен съд, в частта, с която след като е отменено частично решение от 10.11.2009г. по гр.д.№2979/2008г. на П. окръжен съд, е уважен предявения от В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р., всички от[населено място], иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Постъпила е насрещна касационна жалба против решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Сочат се основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Ответникът по насрещната касационна жалба Е. Г. не взема становище по нея. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са в законовите срокове, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след като е отменено частично първоинстанционното решение, е уважен предявения от В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р., всички от[населено място], иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – прогласена е нищожност на сключения между наследодателката на ищците Л. Х. Г. и Е. И. Г. с н.а. №66/2007г. договор за прехвърляне на собствеността върху 15/18ид.ч. от апартамент в[населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на съгласие. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договора. Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД е основателен, тъй като пълномощното въз основа на което е сключен договора е нищожно поради липса на нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното в нарушение на изискването на чл.37 от ЗЗД /Изм. - ДВ, бр.59 от 2007г./. Приел е, че искът за разваляне на договора подлежи на отхвърляне поради установената нищожност на договора. Ищците не са релевирали нищожност на упълномощаването поради нарушаване на изискването на чл.37 от ЗЗД за нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното. На такова обстоятелство те не са основали иска си за недействителност на договора, видно от съдържанието на исковата молба, нито е включено в предмета на делото по реда на чл.116 от ГПК/отм./. По делото липсват въобще доводи на ищците за такъв порок на упълномощаването. Поради това релевираният от касатора процесуалноправен въпрос: може ли съдът служебно да проверява валидността на сделката извън фактическите твърдения на страната, от които се извличат доводите за порок на сделката, е от значение за конкретното дело. Касационният състав намира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо с оглед въведената от съда промяна в предмета на иска, поради което и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Това се отнася и до решението в частта, атакувана с насрещната касационна жалба, за разглеждане на иска за разваляне на договора, след като с решението е призната нищожност на договора. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение