Определение № 7818 от 13.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2023 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от „Конфедерация на независимите синдикати в България“ (КНСБ), представлявана от П. Димитров срещу определение № 4508 от 29.05.2023 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. д. № 5022/2023 г. С частната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което частният жалбоподател заявява искане за отмяна и постановяване на определение, с което да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт. Ответникът – Областния управител на гр. Плевен, с представен по делото писмен отговор, мотивира становище за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав наимра, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Пред административния съд по жалба на „Конфедерация на независимите синдикати в България“ (КНСБ), представлявана от П. Димитров е образувано производство във връзка с оспорване на заповед № ДС-30-02/20.02.2023 г. на Областния управител на гр. Плевен, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС от жалбоподателя се изземва недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ „Културно-просветна сграда (салон) - ниско тяло“ - първи етаж, с идентификатор 56722.662.129.3.1 по КК на гр. Плевен, с адрес гр. Плевен, ул. „Александър Стамболийски“ № 1, актуван с акт за държавна собственост № 4783/25.01.2010 г. В жалбата е направено и искане за спиране на предвиденото по силата на чл. 80, ал. 3 ЗДС предварително изпълнение на заповедта. По това искане е постановено обжалваното определение, с което съдът е отхвърлил искането. За да постанови този резултат, съдът е установил, че В отправеното пред съда искане от жалбоподателя, не се съдържат каквито и да било мотиви, нито се сочат доказателства за това, че предварителното изпълнение би довело до значителни материални щети за жалбоподателя, нито се сочат други значителни или трудно поправими вреди, които биха могли да настъпят от предварителното изпълнение на заповедта и които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземването. Прието е, че доводите за евентуалната незаконосъобразност на оспорваната заповед и последиците от това е въпрос по съществото на спора и не следва да бъде обсъждан в настоящото производство. По тези съображения и след като не е установена опасност оспорващата страна да претърпи значителна или трудно поправима вреда от изземване на процесния имот, е прието, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. По тези доводи съдът е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗДС изрично постановява, че обжалването на заповед за изземване на имот- държавна собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. По този начин законодателят е въвел изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 от АПК, че оспорването спира изпълнението. Презюмирал е наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение. При това значителните или трудно поправими вреди не могат да се презюмират, а следва да се конкретизират, като се представят доказателства за тях. Настоящият съдебен състав преценява, че твърдените обстоятелства сами по себе си, бе конкретни доказателства за тях не обосновават възникване на хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, тъй като не установяват евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземването. В случая безспорно е установено, че имота на първия етаж не се ползва за синдикална дейност, а за кафене и фитнес зала. След изземване на процесния имот, девет помещения на петия етаж на сградата остават за ползване от КНСБ, с което тяхната синдикална дейност няма да бъде засегната. След като не е установена опасност оспорващата страна да претърпи значителна или трудно поправима вреда от изземване на процесния имот, то не са налице материално-правните предпоставки на чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение, поради което определението на административния съд като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд –