Решение № 263 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.

Оплакването за нищожност на обжалваното определение не може да бъде разгледан, защото се навежда чрез частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване. За разлика от определенията, постановени по чл.274, ал.1 ГПК от отделни състави на Върховния касационен съд, за които в алинея втора на същата норма е предвидена изрична обжалваемост, законодателят не е предвидил обжалваемост на определенията, с които касационният съд извършва селекция на касационните жалби. В определението, постановено на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, с което съдът се произнасяне по допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, не се извършва преценка за редовност на касационната жалба по смисъла на чл.285-286 ГПК, а то е израз на правото на касационния съд на преценка за достъпа до касационно обжалване. Необжалваемостта на тези определения следва и от нормата на чл.296 ГПК, съобразно която въззивното решение влиза в сила и когато касационната жалба не е допусната до касационно разглеждане. За настъпване стабилитетът на това решение законодателят е приравнил двете хипотези- недопускането до разглеждане на касационната жалба и не уважаването й. Последната е свързана с постановяване на необжалваем акт, поради което следва да се приеме, че и постановеният съдебен акт при първата хипотеза- определението, с което не се допуска касационно обжалване, не подлежи на обжалване. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд