Определение № 77 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. П. Ч. чрез пълномощника си адвокат Е против въззивно протоколно определение на Софийски градски съд, Брачна колегия, І въззивен състав от 3.11.2008 г. по гр. д. № 78/2008 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 37 от Кодекс на международното частно право. С частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на определението с молба да се отмени и възобнови производството по делото. Ответницата по жалбата Ж. М. Н. е оспорила частната жалба като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Н. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1, изр. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 37 от Кодекс на международното частно право /обн., ДВ, бр. 42/17.05.2005 г./ българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България. В конкретния случай спирането на въззивното производство е постановено от възивния съд не служебно, а по искане на ответницата по исковата молба за развод и жалбоподател във въззивното производство. За да постанови определението за спиране на производството по делото, висящо пред въззивната инстанция, на основание чл. 37 КМЧП, съдът се е позовал на представеното с молбата за спиране на въззивното производство от 16.10.2008 г. на процесуалния представител на Ж. М. Н. адвокат П решение на съда в гр. М., И. № 338/2008 г., с което по гр. д. № 2405/2003 г. на първа инстанция е постановен развод между страните. Въз основа на данните в посоченото решение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 37 КМЧП за спиране на производството по делото, а именно: между същите страни, на същото основание и за същото искане още на 29.08.2003 г. по-рано от процесното дело /образувано е на 10.11.2004 г./ е било образувано дело пред италианския съд; може да се очаква, с оглед развитието на процеса и представените в тази насока доказателства, че производството пред италианския съд ще приключи с окончателно решение в разумни срокове, както и че може да се очаква, че решението на италианския съд ще бъде признато и ще бъде допуснато изпълнението му на територията на Република България съгласно разпоредбите на чл. 117 от КМЧП. Извън посочените законови изисквания съдът е взел предвид и обстоятелството, че при решаване на спора между страните по брачния иск и съединените с него искове италианският съд е приложил българския закон-Семейния кодекс. Това обстоятелство съдът е преценил като благоприятно за страните по делото-български граждани и за роденото от брака им ненавършило пълнолетие дете при положение, че правоотношенията между страните се развиват на територията на И., вкл. и по отношение семейното жилище, което е в И. Определението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Съдът е обосновал наличието на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 37 КМЧП и изразеното разбиране се споделя от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.